5 jul 2013, 10:54

Лов на светулки

1.7K 0 2
1 мин за четене

"Студено ми е"... караш ледения вятър да задуха по-силно.
"Страх ме е"... изкарваш наяве най-ужасните ми кошмари.
"Искам те"... отдалечаваш се.
„Обичам те”... прошепвам на отдалечаващата се фигура.

Какво е любовта за хората? За някои е като бяла лястовица, която е спасението им в трудните моменти, или красив лебед, а за други е страх, ридание, болка и борба. Коя от двете е реалната? Тази, красивата, магическата, фееричната от приказките, или тази в реалния свят, която няма нищо общо с happy end-a  във филмите? Кажи ми, ако знаеш отговора, защото го търсих и сама, но разочарованието започва да ме задушава. Като малко дете, опитващо се да хване светулка, която в един момент просто престава да свети, сякаш изключва пламъчето на щастието, така и аз се опитвам да хвана истинската, реална, голяма любов, но сякаш в един момент тя просто изчезва. Как се успокоява плачещо дете, изпуснало светулка? Някои казват, че просто трябва да намери нова цел, която да преследва. Други казват, че трябва да го прегърнеш и да го оставиш да плаче на рамото ти, докато остане без дъх. Но истината е, че никой не знае как да помогне на човек, който за първи път осъзнава, че най-съкровената му мечта е неизпълнима. Когато човек осъзнае нещо подобно, ако в този момент се заслушаш много внимателно, почти можеш да чуеш как сърцето му се разбива на парченца и в този момент виждаш невероятния страх и ужас, отразяващ се от очите му върху падащите по бузите сълзи. Малко са хората, които биха си направили труда да се заслушат за разбиващо се сърце, точно тези хора за мен са безценни. Те са моята бяла лястовица, моето спасение, а докато имам такива хора в живота си, никога няма да се откажа от лова на светулки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е. За съжаление, според мен, малко хора знаят, кое е "истинското" в обичта и чувствата.
  • Много хора не оценяват това, което имат. Не разбират истинската любов, не я уважават, не виждат красотата и спасението в нея. Търсят само материалното. Но не е ли по-важно да можеш да се усмихнеш истински, да почувстваш истински, да обичаш истински?

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...