Ляво на борд, дясно на борд Има ли пилот в самолета? Поредна седмица социолози и
агенции продължават последователната си обслужваща настоящия президент Георги
Първанов пиар-акция, внушаваща едва ли не безалтернативността на гореспоменатия
и предрешеността на предстоящия избор за държавен глава. Слугинското поведение
на “изследователите” на общественото мнение едва ли обаче успокоява бившия лидер
на социалистическата партия, на който предстои със сигурност тежка предизборна
кампания с оглед на твърде неудобните въпроси, на които ще трябва да даде
отговор след месеци. С поредица от няколко “ювелирни” популистки ходове,
настоящият предзидент успя сам да се набута в блатото на управлението, откъдето
трудно би могъл да се измъкне сух и чист, тоест такъв, какъвто си го представят
и представят на избирателите придворните нему агенции и пишман-социолози.
Компромисът “коалиционно правителство” Всъщност думата “компромис” е най-меката
квалификация за сформирания сегашен кабинет на БСП-НДСВ-ДПС, чийто главен
идеолог бе самият Първанов. Докато под зоркото наблюдение на президента,
Станишев, Доган и Сакскобургготски обърнаха преговорите за съставяне на кабинет
в махленски пазалък за постове в министерства, агенции, областни администрации,
бордове и т.н. инфлацията в страната започна да ни припомня Виденовия кошмар.
Драстично увеличение на сметките за ток и парно, рязък скок на стоките от първа
необходимост, намаляване на доходите на пенсионери, учители, лекари – и всичко
това пред погледа на самонареклия се “социален” президент, чията единствена
реакция, дето се вика “от кумова срама”, срещу лошото управление на коалицията,
може да определим като свенливо пощипване на правителствената девойка от току-що
напъпил пубертет. Компромисът ДПС Заиграването на президента Първанов с
ръководството на етническата партия и с пазения зорко, вероятно от народната
любов, неин лидер Ахмед Доган, с оглед търсената гаранция от 200 000 гласа, със
сигурност ще се окаже най-голямата грешка на настоящия държавен глава. Наглото и
безпардонно поведение на обслужвания и обслужващия “обръча от фирми” ще коства
на Първанов загуба на значителен брой гласове именно от редиците на неговата
партия. Факт е, че обикновените социалисти едва ли изпадат във възторг от
менторските колаборации на техните лидери с “партньорите” им от тристранната
коалиция – ДПС и НДСВ. Факт е също, че левият лекторат, в голямата си степен
съставен от хора от третата възраст, тепърва предстои да пита своя президент,
какво стана с 20-процентното увеличение на пенсиите. И отговорът “това е цената
за влизането ни в Европейския съюз” едва ли ще удовлетвори мизерстващите
социалисти. Защото, както знаем, гладен на сит не вярва. Компромисът като
поведение Когато усетиш липсата на правилен ход пред теб, или спираш и се
“потапяш” в царството на мълчанието, или пък започваш да да правиш серия от
хаотични действия. Президентът умее и прави доста успешно първото, но вече му е
все по-трудно да избяга от второто. Искате пример ли. Ето един пресен – страната
ни отново потъна в наводнения, а държавният глава, вместо да свика примерно
Съвета за национална сигурност, решава да наблюдава трагедията от дистанцията на
Швейцарските Алпи. Ето още един – плашещи данни за детската престъпност,
ужасяваща статистика за малолетни, употребяващи алкохол и наркотици. Президентът
пак мълчи, или пък запълва свободното си време с раздаване на високи отличия на
смущаващи, меко казано, общественото мнение персони. Десницата и нейните лидери
Все повече започвам да се съмнявам дали лидерите на десните партии са достатъчно
искрени и последователни в намерението за издигането на кандидат за президент,
който да спечели предстоящите избори за държавен глава, или просто всеки един от
тях, попаднали вкупом в салон от криви огледала, търси единствения правилен
образ, взирайки се в себе си. И Иван Костов, и Петър Стоянов като че ли
продължават упорито да инатстват в настояването си “кой е по-по-най”. Имаше
такова тв-шоу. Спомняте си, нали? Днес ръководството на СДС медитира върху
15-годишна /!?/ стратегия за развитието на формацията. Както се казва: “времето
е наше”, наше са и илюзиите ни. Това на ДСБ пък продължава да повтаря мантрата:
“ние сме лидерът в дясното пространство, ние сме единствените, автентичните,
неповторимите”. БЗНС-НС, за да не изневери на себе, е на път да роди поредните
две земеделски формации – нещо като едно скандално “ин витро”... За всичко били
виновни “Атака” и Волен Сидеров, Бойко Борисов и евентуалната му партия или пък
тия, близо 2 милиона, които не са гласували за комунистите, но им е писнало и от
болезнените лични лидерски страсти на десните. Така ли? Ами вие, господа,
Стоянов и Костов, какво правите, за да не бъде така. И изобщо, имате ли
желанието да го правите? Защото, иначе, нали знаете...