Красив силует на мъж и жена, прегърнати в любовта помежду си...!

Това беше подаръкът ти за 18-тия ми рожден ден. Но освен него, ти ми подари своето безразличие и лъжи. Никога не съм мислила, че ще се влюбя в такъв тип момче - егоист, мислещ само за собствената си болка. Но така е, човек не избира в кого да се влюби, а просто го прави...! Всеки път ми казваше едно и също: "Не очаквай нищо.", "Аз съм едно говно, какво хареса в мен?" , "Аз още обичам нея." - това чувах всеки път. Не знам дали осъзнаваше, че с тези думи ме нараняваше много, но и да го знаеше, едва ли ти е пукало особено...! Въпреки всичко това, което ми казваше, аз имах надежда, че може и да се получи между нас. Бях толкова убедена и уверена в себе си, че правех всичко възможно нещата да се получат. А ти?... А може би наистина трябваше да те послушам, да спра всички контакти и да продължа напред без теб. Не знам дали някога ще разбереш колко много те обичах, дали ще разбереш, че рискувах и дадох всичко от себе си за теб, но ти дори не го видя, а че какво остава и да го оцениш. Развалих толкова приятелства, поставих на кантар отношенията си с приятели и роднини, и всичко това, заради теб... за да бъда с теб! Разкъсах себе си на хиляди парчета, от твоите обиди и хиляди лъжи аз останах без сърце! Дори и страшно красивите ти очи бяха пълни с толкова лъжи, на които аз обаче успях да се хвана като глупачка!

... Помня последните ти думи: "Ти живееш в пълна лъжа." - тези твои думи бяха от онези, които никога не се забравят, от които страшно много боли. Не можех да повярвам, че това нещо може да го каже човек, който е толкова вглъбен в себе си и  в своето минало, че не вижда другите около себе си... Не можех да повярвам, че това се казва на мен, която още от малка се бори за всичко напълно сама, тази, която въпреки всичките си проблеми, помага на всички. Думите, които ми каза, бяха прекалено тежки, но въпреки това ги преглътнах с огромна мъка на сърцето.

 Видях те преди Коледа в един супермаркет и сърцето ми отново започна да тупти толкова силно, че имах чувството, че всеки момент ще изхвръкне. Ти също ме видя и погледът ти беше толкова студен, че аз отново трябваше да си припомня всичко, което ти ми причини. Не знам защо, но очаквах да видя в твоите очи съжаление, че поне малко съжаляваш за това, което направи...! Но аз мисля, че дори и не го осъзнаваш. Ти остави в мен една голяма и празна дупка и не знам дали някой ще успее да я запълни. Благодарение на теб, сега аз намразих любовта и пропуснах толкова много шансове с други момчета от страх да не ме наранят, както теб.

... Сега аз събирам парченцата от това, което остана от мен. Опитвам се да възстановя сърцето, което ти успя да разрушиш с толкова лека ръка... Когато погледна назад, виждам колко сляпа съм била, да обичам толкова безхарактерно и слабо момче. Наричам те момче, защото един егоист, един човек, който всеки ден пие и се самонаранява заради друга, никога не би бил МЪЖ, нали...?! И знаеш ли, напук на теб и на всичко това, което ми причини, аз ще продължа напред! Ще преглътна всичките онези сълзи, хвърлени за теб, ще намеря нов път, по който да тръгна и да намеря отново онова момиче, което се изгуби от толкова много болка и лъжи...!