Българите сме интересен народ. И също толкова интересни са ни качествата. И преди да ме набедите, че поставям всички в общ знаменател (също качество на българина, за което няма да говоря тук) - НЕ, не поставям. Но ще говоря за онези българи с това качество. Защо ще говоря именно за него ли? Защото е важно. И това качество е в основата на цялата българщина, на която всеки ден ставаме свидетели многократно. Онова качество, което те кара да се чувстваш велик - а именно, че ти си велик, а другите са тъпи на кирка. Това превъзходство, което те кара да се чувстваш винаги умен и над нещата, а другите, ооо другите, те са тъпи, прости, смотани, ограничени, злетъци, нямат мозък, нямат акъл. И какво остава за "умния"? Да влива акъл на "тъпия и злетъка". То се почват едни речи, излияния, теории. Какви били жените, какви били мъжете, какви били децата, родителите, българите, чужденците, американците, руснаците... Абе, да се наслушаш на умнотия. Но ако не слушаш много какво ти се говори, ооо.. тогава ти се сърдят. И ти наливат още акъл. Докато не се пръснеш. А какъв си ти в неговите очи ли? Ами познай. Ооо да. Ама пред теб винаги си му мил и драг. И ето това е качеството, което ни погубва. Което ни разделя. Което ни кара да се мразим, да се бием, да се хулим, да говорим зад гърба на другите, да търпим обиди, да има насилие, дори убийства. Качеството, с което се борим всеки ден. Нещото, донесло толкова беди. И не, извън политиката съм. И с тези заплати все пак можем да оцелеем и да живеем. Не идеално, но не и безумно лошо. Но това качество - то е в основата на всичко...

Сега замислих ли те?