В онази тиха нощ аз бях до теб. А ти дали ме искаше? А колко нощи била съм до теб. И колко пъти съм събирала разбитата ти душа от къде ли не -от последната ти чаша, от последния ти поглед?... И колко пъти аз казвах, че е за последно? И колко пъти бягах от теб?...
И как сега да кажа – обърках се тогава, не исках?.. Не мога! Защото исках повече от всичко на света да съм до теб, да ти помагам и може би някой ден щеше да забележиш, че моята любов, такава като на сестра, не е само като за брат.
Но не би. Оставах с мислите и мъките си всеки път, когато си тръгваше с друга. И какво от това, че те са временни, като тях топлиш с временната си любов всяка нощ?
И се чудя кога ще дойде нощта, в която ще си заминеш с онази истинската? И аз ... Ти няма да имаш нужда от сестра... И как да спра това, което чувствам .. или да ти кажа? Но как се казва просто ей така: Обичам те. Простичко, но силно. И нежно. А дали ще знаеш какво ти казвам?... Едва ли. За теб ще съм сестрата. А друга ще обичаш и искаш. О ...