Чувствам тъгата ти като своя! Чувствам ръцете ти, преплетени с моите и същевременно толкова далечни... Обичам феерията на красивите ти коси, но дори не помня как изглеждаха... Желая да те целувам, но всъщност не познавам ласките ти... Отпивам от теб като от живителна река, а дори не знам какво ми носиш!? Харесвам всичко, което ми даваш, чувствам го свое, а всъщност съм бедна духовно и толкова самотна... Жадувам те повече от всякога, искам те само за мен... Но какво си ти? Какво е това чувство, непознато за една самотница?... Чувство, което я кара да мечтае, да гради въздушни кули и да плете лабиринти от радост? Да, това е ЛЮБОВТА! Една е тя на света, едно чувство, но! Достатъчно, за да промени цял един живот и да го осмисли! Ще осмислиш ли и моя живот, любов?Ще ме накараш ли да тръпна, да очаквам, да се моля, да коленича пред теб като пред олтар? Ще ми върнеш ли усмивката на лицето, ще пресушиш ли сълзите ми? Ако го сториш, ще ти се отдам завинаги, ще бъда само твоя, ще ПРЕБЪДА заедно ...