Любовта е слънцето и поезията на живота

Любовта е слънцето и поезията на живота

                    Любовта е най-прекрасното чувство,което може да изпита човек през живота си.Тя е нещо,което трудно може да бъде описано.Можеш да я почувстваш.Любовта означава да имаш небето и да желаеш само една звезда.Да имаш морето и да искаш само капка вода.Да имаш целия свят и да искаш само един човек.
            Когато си с любимия човек сякаш политаш като волна птичка към небето.Гледайки го в очите ти потъваш в тяхната бездна.Докосвайки го,потръпваш от вълнение.Постоянно е в мислите ти,когато е далеч от теб и копнееш отчаяно да го зърнеш отново.
            Максим Горски е написал:"Живот без любов не е живот,а съществование".Човек се чувства празен без любов.Търси я навсякъде,копнее за нея.Чувства се самотен и сам.Безспирно търси лъч любов,който да го огрее и отново да се почувства жив.Един поглед,едно докосване огънят в сърцето му ще пламне отново.Ще се почувства опиянен от любовта,която го изгаря.Светът няма да му се струва мрачен и пуст,безчувствен и студен.Сега всичко за него е розово,защото е влюбен.
           В своето стихотворение "Вълшебница" Яворов споделя:
                              "Душата ми е пленница смирена,
                               плени я твоята душа!-пленена,
                               душата ми е в тихи две очи."
               Срещнеш ли любовта трябва да съумееш да я запазиш.Щастлив е този,който поне един път в живота си е бил влюбен.Животът без любов няма смисъл.Можеш да бъдеш нараняван много пъти,да не се отвръща на чувствата ти.Да очакваш нежност,капка любов,но да не я получиш.В "На Лора" Яворов пише:
                              "Душата ми е стон.Душата ми е зов.
                               Защото аз съм птица устрелена:
                               на смърт е моята душа ранена,
                               на смърт ранена от любов...
                               Душата ми е стон.Душата ми е зов.
                               Кажете ми:що значат среща и разлъка?
                               И ето аз ви думам:има ад и мъка-
                               и в мъката любов!"
                Любовта е слънцето и поезията на живота.Още от дълбоко древност писатели,поети и философи са писали за нея.Шекспир е казал:"Любовта бяга от онези,които я гонят,пък преследва тези,които бягат далеч от нея".Но тя е неизбежна.Рано или късно ще те открие зад някои ъгъл и няма да те пусне.Тя е велико чувство,без което животът би бил беден,тъжен и монотонен."Любовта е животът;да бъдеш лишен от любов значи да бъдеш лишен от живот"-Вайнингер.