6 nov 2008, 11:53
Любовта и омразата
4 мин за четене
Любовта и омразата
есе... В житейския си път ние винаги си имаме спътници, участващи в нашия идеал себеактуализирането. Тези спътници са нашите чувства. Сред тях се открояват две, които са коренно противоположни по своята същност – любовта и омразата.
Любовта и омразата са две абсолютно противоположни явления. Ако сложим любовта на положителния полюс на магнита, то омразата автоматично ще се озове на отрицателния. Ако наречем любовта ден, то омразата ще се превърне в нощ, и двете заедно ще образуват денонощието на една психически балансирана личност. Всъщност и двете усещания са толкова естествени, че понякога те наистина се редуват като ден и нощ. Често те могат да преминават едно в друго (например любовта да породи омраза или омразата да породи любов); това е така, защото след ден следва нощ и нищо друго, така както след нощ идва ден и нищо друго. Получава се един затворен цикъл, в който любовта и омразата винаги вървят ръка за ръка, подобно на щастието и нещастието, на бедността и богатството...
... Но в какво се състои противоположността на любовта и омразата?
Нека първо да разгледаме любовта.
Любовта е нещо изключително важно в живота ни, никога дори за миг не бива да я пренебрегваме, защото както е казал френския писател Жан Батист Молиер: “Който не познава любовта, все едно, че не е живял.“. И това е така, по простата причина, че в картината на една любов можем да забележим всички цветове на живота от най-светлите до най-тъмните. В този спектър можем да видим душевността на всеки един човек. Съвсем логично е, че ако любовта е споделена и процъфтяваща на нейния спектър ще забележим по-светлата гама от цветовете, докато при една несподелена любов на фона и ще се очертаят съвсем ясно по-тъмните. Винаги е по-добре човек да бъде влюбен, отколкото да мрази, защото е по- добре се работи през деня, отколкото през нощта. “По-добре да бъдеш тъжен с любов, отколкото весел, но без нея” казва немският писател и философ Йохан Волфанг Гьоте. Той е прав, защото независимо от последствията си, всяка една любов е нещо неземно, нещо божествено, тя е частица от мощта на душата... ако не цялата и мощ.
А сега нека хвърлим един поглед и върху омразата.
Цялата философия на омразата се състои в следното: да приемаш всеки по-различен, по-несимпатичен човек за твой потенциален враг. Това означава, че когато мразиш, ти винаги подозираш другия (независимо дали ти е враг или не е) в недоброжелателност, подозираш, че всеки около теб е носител на един вид Троянски кон, пълен с неприятни изненади. Да мразиш, означава да смяташ всеки за преносител на кутията на Пандора, да смяташ, че той е способен да я отвори. Всъщност омразата е кулминацията на куп други прояви на недоброжелателност – враждебност, коварство, отмъстителност. Това са все предпоставки, които по един или друг начин могат да доведат човек до омразата.
А сега нека видим дали има прилики между любовта и омразата и какви са те. Основната прилика може би се таи във факторите, обуславящи развитието на тези чувства. Когато се влюбваме, в основата на тази любов по принцип стоят симпатиите ни към този човек. А когато мразим, в основата на тази омраза по принцип стоят антипатиите към този човек. Всъщност в това, което току-що казах, няма никаква прилика, но, както виждате, има аналогия, сходна с приликата. В реалния живот дали ще обичаме или ще мразим някого зависи от нашето възприятие, например ако виждаме в хората по-често добрите им страни, то би следвало по-често да сме склонни на симпатии, а следователно и на любов. Обратното важи и за омразата, ако виждаме по-често лошите страни в хората, то ние сме склонни по-често на антипатии и следователно на омраза.
Друга голяма прилика е в реалността на тези чувства. Когато става дума за двама влюбени, имаме следното положение – една душа и тяло обичат друга душа и тяло. Аналогично с малки различия е и при омразата – при нея двама души мразят някакви черти от характера си. И тук всичко отново се свежда до нашето световъзприятие – колкото по-често симпатизираме на някого, толкова е по-голяма вероятността да се влюбим в него, и обратното, ако по-често сме в някакво противоречие с някого, толкова е по-голяма вероятността да го намразим.
В момента в личен план аз преживявам голям крах в любовта. Но въпреки силното си разочарование, успявам да избегна евентуалната омраза, по простата причина, че това противоречи на мойте принципи – веднъж да обичаш някого, а след това да го намразиш. Лично аз никога не съм мразил, изпитвал съм антипатии, но не съм стигал до омразата. Затова един ден, ако имам деца и тръгна да ги възпитавам, ще ми бъде доста трудно да им обясня какво е омразата. За любовта не се притеснявам, децата ще получат горе-долу рационално обяснение.
© Калин Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
браво!
-
Поздрав!
-
Много харесах сравнението ти с ден и нощ..А,аз съм на същото мнение относно това да обичаш някого,а след това да го намразиш..Поздрави.
-
Между любовта и омразата има една крачка разтояние. Браво! Много ми хареса.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
