Седя и си мисля, 

какво е да обичаш истински.

Истинската любов каква е?

Чувствала ли съм я найстина някога? 

Или всичко е било илюзия на крехката ми възраст?

Всъщност какво ние всички знаем за нея?

Това че е най-обичаната болка?

Или пък че е като войната,

винаги излизаш променен (от една връзка).

Любовта е най-силното чувство

има ли я си спасен, излекуван.

Това е като хапче, хапче против самоубийство,

хапче против болести на душата.

Тя е нож с две остриета.

Хубаво е докато я имаш, но всичко има своя край

като всяко нещо.

Трябва да вкусиш и от двете. 

И от болката и от любовта.

Това е карма. Връща ти се двойно за това че си обичал.

Ако обичаш един човек знай че все някога ще те разочарова така 

или иначе.

Е всъщност, 

любовта е нещо което изпитва всеки по различен начин, 

както всеки намира щастието под различни форми. 

Но накрая всички страдаме и това ни свързва.

Опустошени!

Всичко се връща, 

и този ще страда и той ще бъде разбит,

но въпреки това нека обичаме и даваме всичко за любовта!

Защото един живот се живее

и това е черешката на тортата - Л-ю-б-о-в-т-а!