"Любовта се поражда от всичко, а умира от нищо"
Есе

Всеки човек рано или късно среща любовта по своя житейски път. Тя е на всяка крачка, на всяка улица, в автобуса, в кафето, вкъщи, навсякъде около нас. Любовта е всичко красиво, добро и свещено, дарено ни от Всевишния. Това чувство се поражда много лесно, дори само от един нежен поглед, едно мило докосване, една любяща целувка или една лека прегръдка... Когато сме млади и влюбени, всичко около нас ни се струва красота, която мислим, че е вечна... Но уви, идва и моментът на страданието. Всичко красиво идва толкова бързо, любовта се поражда от всичко, а сякаш си отива от нищото. Никога не можем да бъдем истински щастливи, без да има хора, които ни завиждат, говорят зад гърба ни или искат да развалят щастието ни, любовта ни поради претекст: "ние нямаме тази любов, защо пък друг трябва да я има...? Защо да не проваля щастието му...?"  И така една чиста и красива любов се разбива всъщност от нищото, от злобата и завистта на хората. Хора, които всъщност са били наши "приятели" или ние сме ги мислели за такива. Живеем в един свят, пълен със злоба, завист и двуличие у хората, свят, в който никога няма да можем пълноценно и щастливо да живеем... Много лесно и много бързо можем да намерим любовта, която да ни прави щастливи, но много трудно можем да я запазим... Защото днес всичко си има цена, дори нашето щастие, трябва да правим жертви, за да запазим човека до себе си. Любовта се поражда от всичко, но дори не разбираме кога и как си е отишла... Идва един момент, когато оставаш сам, без да има кой дори да ти се обади, тогава разбираш наистина кой ти е приятел. Трябва да се научим да ценим тези истински приятели, както и човека, който ни обича, за да не ги загубим изведнъж, защото тогава сме загубени в този живот.