Любовта в нас

    от всички болести."

         Еврипид

    Любовта е най-силното чувство, което може да сполети човека. Тя е неописуема, изненадваща и вечна. Както Рикарда Хух казва: "Щастието зависи само от това, доколко сме способни да обичаме."  Любовта е гръм, поразяващ с чувства и емоционалност всеки миг, който прекарваме с любимите си хора. Побира в себе си и страстта, и страданието, предаността и измяната, полета и болезненото падане. Съхранява голямата вълшебна сила да дари човека с радост, да го озари до най-дълбоките гънки на душата му и да го направи по-благодарен, по-обичащ и по-щастлив.

   Дали без любовта е възможно нашето съществуване? Разбира се, че не! Тя създава животите. Без нея съществуването ни нямаше да е възможно. Поради зараждането на любовта на нашите родители ни има и нас. Тя е чувство на привързаност, грижа, привличане и симпатия. В българския съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи разликата между двете думи, освен че обичта е постоянството на любовта.

  Още с поемането на първата глътка въздух усещаме любовта в топлите прегръдки и ласки на мама и татко. Всичко, на което гледаме с любов, е хубаво. Всички неща, които вършим с любов, се превръщат в произведения на изкуството.

  Любовта е стара, колкото света. Тя идва, когато най-малко я очакваме, но е винаги при нас под различна форма - приятелство, майчина и бащина милувка и естествено при двама влюбени. Тя е по-силна от смъртта. Вечна е и непобедима. Тя е навсякъде! Нека само да я потърсим, за да я открием!