В началото на 21 век тези думи звучат малко екзотично, малко странно, малко шантаво. Но въпреки това си мисля, че ни карат да потръпнем, да изпитаме доста смесени чувства - и страх, и надежда, дори насмешка. Някои си казват, че няма такива неща, че всичко е внушение... Като се има предвид, че това са, да ги наречем действия, възникнали в далечното минало и са оцелели във времето, къде точно е границата? Доколко е внушение и доколко нещо реално? Човекът, по принцип, винаги го привлича тайнственото, неразбираемото; нещо, което не може да докосне и види; но това са нещата, които предизвикват и най-много страх.

Понякога стремежът да отречем нещо или да докажем, че не вярваме, всъщност доказва до някаква степен неговото съществуване. И отричането е просто желание  да проявим „здрав разум", който не може да приеме съществуването на нещо толкова „отвлечено". Когато видим черна котка, какво правим, какво си казваме - „Днес няма да ми върви..." или „Днес ще е хубав ден...", или „Черна котка, хм, и какво от това?" Всъщност, каквото и да си кажем, фактът, че сме ù обърнали внимание, е достатъчен, за да ни повлияе...

Но какво всъщност представлява магията или суеверието? Ами... послание. Послание за нещо да се случи или да не се случи. Хубаво или не; отправено към нас самите или към някой друг... Имам една приятелка, която като не ù върви, казва, че има магия... Смешно звучи! Или пък не! Когато сме влюбени, искаме с едно магическо движение да накараме и "той" да изпитва същите чувства... Всъщност, като се замисля, магия има и в пожеланията, които си отправяме за някой празник. Това са, все пак, послания. Или, когато се заканваме на някой, който ни е навредил... И когато много силно искаме нещо, когато си го повтаряме постоянно, то се случва... понякога. Казано по друг начин, това е силата на мисълта - положителна или отрицателна...

 Да, в древността само избрани хора са имали възможността да отправят послания. Днес всеки, който иска да промени нещо и вярва, че всички живеем според определени вселенски закони, може да отправи своето послание с надеждата да промени нещо от заобикалящата го действителност. Дали ще стане? Не зная - може би зависи колко силно искаме нещо; може би ни трябва малко „магическа дарба"; или ако вярваме   повече.

Къде е магията - във нас или във всичко около нас... Казваме магията на любовта, магията на празника, магията на живота; казваме, че сме омагьосани от любимия или от нещо красиво и се чувстваме невероятно. Може би магията е там, където успяваме да си отдъхнем от сивотата, скуката... някъде в ежедневието, някъде в нас...

Дали вярваме или не, няма значение. Животът е по-интересен, когато има нещо неразгадано, нещо свръх-, нещо нереално, нещо като... магия... Абра-кадабра...