Макар че понякога границата между любовта и омразата е твърде тънка и много често я пресичаме безумно бързо. Уж те са като два полюса. Уж далечни, а пък толкова се привличат. Не могат едно без друго. Все се чудим къде свършва едната граница и къде почва другата. Къде приятелството свършва и почва другото. Къде свършва другото и почва третото. Как и къде всичко от емоции става математика и почваме да смятаме: първо, второ, трето. Математика ли е нашият живот? Можем ли да изчислим емоциите си? А ако можем да предвидим всичко, изобщо живеем ли, или само съществуваме? Чудя се. Смятам. А сметките все излизат криви. Но пък след това не се чудя. Защото вече математиката си е казала думата - два минуса правят плюс. Но пък никога не се привличат и затова всеки с плюсовете си, с минусите си... за себе си търси своите противоположни магнити, плюс и минус правят... няма значение. Важното е, че се привличат.
© Йордан Георгиев Todos los derechos reservados