Малка частичка от стоновете на душата ми..
Ти... Както за миг се появи и всичко се случи неусетно бързо, така и всичко се изпари само с едно мигване.
Аз... Не съм вече аз. Всичко останало от мен самата е една нищожно материализирана частичка от мен, наречена тяло, което само блуждае без посока и цел откакто ти не си до мен.
Всичко, което чувствам е празнота. Но как човек може да чувства нещо, което не е там? Може. И с всеки един изминал миг празнотата ме запълва все повече и повече, докато един ден няма да мога дори да опиша с думи какво чувствам.
Без цел, без посока, без желание за абсолютно нищо преживявам някак си поредния ден. Обикновен пореден ден, но с една единствена подробност, че е... без теб. За мен празници отдавна няма. Опитвам се да не мисля за теб. О, Боже как се опитвам! Но да не мисля за теб е равносилно на това да спра да дишам.
Всичко, което исках някога е да си до мен в хубави и лоши моменти, на празници, на хубави поводи... и да изживея всичко това с теб и да съм бл ...