Малка частичка от стоновете на душата ми..

Ти... Както за миг се появи и всичко се случи неусетно бързо, така и всичко се изпари само с едно мигване.
Аз... Не съм вече аз. Всичко останало от мен самата е една нищожно материализирана частичка от мен, наречена тяло, което само блуждае без посока и цел откакто ти не си до мен.
Всичко, което чувствам е празнота. Но как човек може да чувства нещо, което не е там? Може. И с всеки един изминал миг празнотата ме запълва все повече и повече, докато един ден няма да мога дори да опиша с думи какво чувствам.
Без цел, без посока, без желание за абсолютно нищо преживявам някак си поредния ден. Обикновен пореден ден, но с една единствена подробност, че е... без теб. За мен празници отдавна няма. Опитвам се да не мисля за теб. О, Боже как се опитвам! Но да не мисля за теб е равносилно на това да спра да дишам. 
Всичко, което исках някога е да си до мен в хубави и лоши моменти, на празници, на хубави поводи... и да изживея всичко това с теб и да съм благодарна всеки ден, че човека, който обичам така безусловно и той мен - съществува и е с мен.
Всичко, което ми остана сега са спомените и вярата. Спомените за всеки един момент прекаран с теб, всяка изречена дума, всеки един разговор, всяка усмивка, спор, обяснения в любов и радостни мигове. Вярата, че един ден отново ще мога да те прегърна както преди и макар и след изминало време, всичко би могло да е по старому..дори и по-хубаво. Вяра, че ти си човекът, с който искам да съм до края на живота си и нищо не би ми прекършило вярата в това и никой не би ме спрял да се боря за теб.
Любовта ти ме караше да се чувствам защитена, недосегаема, обичана и на моменти все едно летях. Докоснеше ли ме, целият свят изчезваше и бяхме само аз и ти. Прегърнеше ли ме всичко изглеждаше постижимо и по-лесно. А целунеше ли ме... тогава се чувствах най-обичания и сигурен човек на света.
Трудно е. Без теб не живея. Без теб просто съществувам и това ме убива бавно, но сигурно. Отдавна забравих какво е да се усмихваш.
Знам и вярвам, че един ден, когато осъзнаеш всичко, ще се появиш отново и ще си повода за усмивката ми.
Дотогава просто ще се моля и вярвам, че не би забравил нищо от това, което сме имали... и един ден то ще се върне отново при нас, за да можем да го изживеем отново... но по-мъдро и още по-хубаво!