Здравей Любов,
Днес ще ти разкажа за „малките хора" и за умората, която те ми дариха. Искаш ли да останеш и да усетиш вкуса по устните ми, просто докосвайки ги с връхчетата на пръстите си? Искаш ли да чуеш думите, които ме накараха да се изморя от пътя си едва на 20? Остани просто като страничен наблюдател, не ме вдигай, когато падам, не ми напомняй коя съм, когато забравя, просто следи отстрани историята ми.
Думите на „малките хора" попиват по кожата ми като разтопена захар, оставят белези като на жигосано животно по сърцето ми и късат парчета от душата ми.
Днес ще се опитам да ти разкажа как се спасих...
Миналото отпреди, бягаше през пръстите ми и напомняше за съществуването си, а аз впила поглед във връхчетата на обувките си, не забелязвах красотата на собствената си душевност. Затворих думите си, дълбоко в сандъка с препарираните пеперуди, там - на 13-я етаж, където времето бе спряло в онзи така болезнен момент.
Миналото, когато лъжите ми управляваха живота на „малките хора" и тяхн ...