Масовият гроб на неродените в България
Масов гроб е мястото, където са погребани човешки тела, в повечето случаи такива, които е невъзможно да бъдат идентифицирани. Названието се използва, за да обозначи местоположението, където са заровени десетки, стотици и дори хиляди хора. В естеството ни е да реагираме, когато си представим картината на преплетените недоразложени трупове на мъже, жени и деца. Изпитваме състрадание, погнуса, гняв, желание да разберем истината за случилото се. Истината, която безкомпромисно честно ще ни разкрие причината тленните човешки останки да бъдат захвърлени като отпадък в зловещия и безличен ров.
Откриването на масови гробове, като тези в Белжец, югоизточна Полша, в които се предполага, че са погребани 300 000 тела, или тези в Катин, където по нареждане на Сталин са били разстреляни огромен брой военнослужещи, армейски свещеници, едри земевладелци, бежанци, университетски професори, адвокати, инженери, учители, писатели, журналисти, пилоти, винаги води до някакъв ефект върху обществото. Най-малкото, предизвиква го да направи всичко възможно да научи уроците на историята, за да не се повторят отново ужасните минали събития.
Съвременните човеци обаче, погълнати от собствения си егоизъм, отказвайки да се поучат, възпроизвеждат отново и отново безумието на жестокостта. И така в мирно време те продължават да убиват и да превръщат мястото, на което живеят, в своеобразен масов гроб. По ред причини те наричат убийството с друго, по-приемливо име, но отнемането на човешки живот си остава престъпление, което води към мрачни последици и носи тежка морална присъда за извършителите на деянието, за семействата им и за цялото общество.
Умъртвяването на неродените деца, познато с термина аборт или окичено с по-приемливия медицински израз „преждевременно прекъсване на бременността“, е съсипвало и продължава да съсипва невъобразим брой съдби. То ни обрича, ден след ден, да стъпваме върху обширен масов гроб, без да си даваме сметка, че газим върху костите на тези, които никога не са имали шанса да реализират мечтите си като хора, дарени от Бог с права и достойнство.
По време на форум, посветен на репродуктивното здраве, доктор Гергана Коларова, изпълнителен директор на Първа САГБАЛ „Света София“, изнесе потресаващи данни за броя на абортите в България. От 1954 г. досега са извършени 6,5 милиона убийства на неродени деца. Нека прочетем по друг начин тази страшна информация – почти толкова жители, колкото днес наброява България, лежат убити в краката ни. И тук не става въпрос за някакво далечно минало, а за съвременен геноцид – масово изтребление, което се случва и в настоящия момент. Според официалната статистика само през 2016 г. броят на интервенциите за погубване на живот са 26 446, докато родените българчета са едва 56 000.
Разбира се, тези данни не посочват изолиран проблем, случващ се в границите на една единствена държава. Абортите са общочовешка трагедия, която доказва, че разпадът на морала, изразен в презиране на правото на живот, е световна тенденция с фатални последици. Дори страни като Ирландия и Аржентина, в които заради религиозната традиция доскоро темата за легализиране на абортите бе немислима, днес ситуацията е различна. На референдум, проведен през май 2018 г., ирландците гласуваха за промяна в законодателството, отварящо вратата на беззаконието, което ще узакони убийствата на неродените. В сайта vest.bg четем следната информация:
"Над 60 на сто от ирландските гласоподаватели, участвали в референдума за либерализация на абортите, са подкрепили намаляването на ограниченията, показват първите частични официални резултати, предаде Франс прес. 66,36 на сто от избирателите са подкрепили либерализирането на закона за абортите, който в момента е сред най-строгите в Европа, сочат резултатите от преброяване на гласовете в четири от четиридесетте избирателни района. Избирателната активност е близо 63%. Ирландският министър-председател приветства падането на забраната. Лео Варадкар нарече вота „победата на тихата революция“. „Това, което виждаме днес е победата на тихата революция, която се налага в Ирландия в последните 10 или 20 години“, заяви Варадкар пред националното радио."
Тихата революция, за която говори ирландският министър-председател, всъщност е една много, много кървава световна война, обхванала цялото човечество. В този повсеместен конфликт България не само, че не е подмината, но и всекидневно дава своите свидни жертви. А гласът на обществената съвест апатично е притихнал. Да, медиите понякога алармират за демографска криза в страната, изкарват на преден план безлични числа и отвлечени статистики, но това не е достатъчно.
На хората трябва да стане ясно, че са изправени пред последиците от грандиозен морален разпад. В очите на съвременния човек човешкият живот е толкова евтин, че може да бъде заменен като разменна монета за удоволствие, удобство, сигурност. Убийството, наречено аборт, е предварително оправдано, а обстоятелствата, било то смекчаващи или утежняващи вината на извършителите, нямат значение, защото общоприетата заблуда е, че вина не съществува. Неродените деца са жертвани в името на „новия морал“, а малките им телца неизменно разширяват пределите на масовия гроб.
Разликата между печално известния масов убиец от Катин Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва, който собственоръчно разстрелва около 6 000 души, и този, който одобрява едно убийство на неродено, е голяма, но и не е. Тя се изразява най-вече в приноса към запълването на масовия гроб. Прилагането на една единствена процедура по „преждевременно прекъсване на бременността“ лишава света от може би необикновен военнослужещ, армейски свещеник, едър земевладелец, университетски професор, адвокат, инженер, учител, писател, журналист, пилот. Лишава света от още един човек, създаден по Божи образ и подобие.
И все пак читателят може би ще се запита няма ли добра новина в този мрачен коментар. Отговорът е – има. Добрата новина е, че ще дойде момент, в който този морален разпад ще спре, защото там, където има гроб, рано или късно ще има възкресение. А стане ли дума за възкресение, погледът ни може и трябва да бъде отправен в една единствена посока.
Бележка на автора: За пръв път статията е публикувана в електронното списание "Свобода за всеки".
© Явор Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Бог е силен и винаги може да обърне злото в добро. Примери безброй. На такава жена Й се вменява за подвиг. Иска се силен дух и крепка вяра.
-
Не знам официално каква би била позицията на Църквата по такъв сложен казус - изнасилена и забременяла!?
Знам само, че убийството е смъртен грях. Има такъв случай описан в житията на светиите. Девица забременява от подобен акт. Ражда си детето - отглежда го и го възпитава в християнските добродетели.
Лично аз се въздържам от крайни мнения по този въпрос. Но ми се струва, че това е добър пример.
Добър е, защото няма убийство, а един човек е роден за Небето - понеже става, ако се не лъжа впоследствие свещеник или епископ... тук не съм сигурен. -
Елиза13, защо смятате, че е потресаващо другите да има съвсем различно мннение от Вашето? От Вашите вярвания и убеждения. Откъде сте толкова сигурна, че Вие сте права? Това е за първи откакто съм тук - да пиша на някого на Вие!
-
Потресаващо тъжно е, как подобни публикации звучат крайно за някой от читателите. Вероятно звучат крайно, защото нашият ум се е подал и е приел общоприетото мнение по този и други подобни въпроси. Подобни текстове имат благородната цел да ни изправят пред грозното лице на собствения ни грях, за да го разпознаем и да потърсим истинска помощ. Помощ от Единствения, Който може да прости дори и това тежко престъпление, убийството на дете. Но и за това се иска доблест, смелост и смирение, което да ни доведе до истинско покаяние и освобождение. Не бих си представила истински Божий служител да подкрепи идеи толериращи убийството на беззащитно дете при условие че, познава Този, Който дойде да ни даде Живот. Този, Който Е самият Живот. Не мога да си представя и друго, кой не би искал да опита от милостта и прошката на Този Велик Господ, Който даде Живота си за нас, за да ни изкупи от всеки грях.
-
Възкресението на Божия Син Исус Христос е факт, а не символ. Възкресението е истина, която провокира удобните модели на мислене, които човек сам си е изградил. Възкресението предизвиква всеки човек да отговори на най-важния житейски въпрос - Кой е Исус Христос? Християнството не е просто символ, а е нещо безкрайно повече. То е учение, начин на живот, светоглед и т.н. Исус Христос е реална личност. Той е възкръсналият Господ. Той е Пътят, Истината и Животът (Йоан 14:6). Добрата новина е, че човекът, който наистина желае да разбере тази истина, ще я разбере. Който не желае, иска или не, ще си остане в самотата на собствените си суетни мъдрувания.
-
Нищо ново. Отново буквален прочит на Библията: възкресението е символ, а не факт. Християнството също е символ - най-красивият, а не догма. Както май съм казвал и преди, има една основна разлика между старозаветния Йехова и новозаветния Йешу: първият казва “ти трябва” а вторият - “ти можеш”. Който слуша пастори, говорещи от амвони не вярва на сърцето си, там където е истинският храм на вярата.
-
Крайно е това мнение, реално жената не е защитена от бременност, като добавим тук и изнасилванията, при които е възможно да се случи, както и болестни състояния, при които абортът е препоръчителен. В същото време светът се увеличава и все по-остро стоят въпроси като препитание, обитание и така нататък. Между другото аборти са правени винаги, и по времето, когато не е имало статистика.
Задавам един прост въпрос - ако ти беше жена, колко деца щеше да родиш? -
Явор, благодаря, че отстояваш мнението за причинена умишлена смърт!Това е наказуемо от римската и съвременна юриспруденция.И какъв парадокс!В много страни абортите са разрешени.Но съвременната генетика подкрепя нежелана бременност.Има болести,които са неизлими и е по-добре бременността да бъде прекъсната.
Иначе от морална гледна точка с основание споделяш този момент! -
„Неродените деца са жертвани в името на „новия морал“, а малките им телца неизменно разширяват пределите на масовия гроб.“
Поздравления за непримиримостта, с която смело изявяваш истината във всяка твоя творба. Адмирации, Явор Костов. -
Благодаря, smelo_sarce (Явор Костов)!
Бъди благословен от Господа Иисус Христос! -
Много крайна гледна точка, напомняща възгледите на еретиците-католици!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Уважаема П.Антонова, отговорът ми към вас е въпрос: Колко от абортираните деца са били в следствие изнасилване? Дори да е така, може ли едно престъпление, колкото и тежко да е то да оправдае убийство и то на невинен.
Християните не живеем в нашия си идеален религиозен свят. Сблъскваме се с много различни житейски истории, човешки травми и много болка. Една от които е последствията за психиката и душевността на жена извършила аборт. Затова няма как да напиша нещо различно от написаното досега. Единствения път за възстановяване след това тежко престъпление е да потърси помощ, милост и прошка от Единствения, Който може да ни я даде, Господ Исус Христос.