Мазохистът е щастлив
1 мин за четене
"Обичам болката.
Обичам да се изстисквам като лимон, а след това отново да се възраждам. Това е невероятно опиянение.
Да станеш на крака след преживяната душевна болка, е още по-голямо.
Въобще, болката носи огромна сила.
Обичам болката. Обичам самотата. Тогава страдам. Тогава съм щастлив."
Мазохистът обича да страда; да му е гадно и да се радва на отчаяното си състояние.
Нормално ли е?
Всичко античовешко е нормално в днешния свят.
Кой е нормален?
Този, който планира.
Мразя да планирам. Обожавам да импровизирам.
Обожавам да се усмихвам. Боготворя миговете, когато хората край мен са се усмихвали,
защото става все по-рядко.
Усмивката е знак за младост, жизненост, освободеност, независимост.
Тя е велика сила.
Мазохистът е усмихнат.
Той има всичко и нищо.
Щастлив е в нещастието си.
Щастието е иключително относително.
То е въпрос на избор. Избор, който във всеки момент може да е различен, подвластен на
дадена емоция или чувство. Какво е щастието - то е абстракция, импровизация, един импулс... един заспал вулкан, който не се знае кога ще изригне и колко души ще настигне.
А после... отново ще заспи. До следващия път, когато отново ще те изненада. Не можеш да го очакваш... нямаш право на това. Но си длъжен да засаждаш добро. Плодовете идват по-късно. Колкото повече чакаш и търпиш, толкова по-вкусни и здрави ще са те. Насладата ти ще е максимална. Бързаш ли да вкусиш плода, много вероятно е да не е узрял или пък да е прояден от малки червейчета. Били полезни. Зависи... на мен не ми харесват. Предпочитам чистотата и яснотата. Държа на качеството.
Мазохистът не чака. Той продължава напред. За какво са му здрави плодове, след като плодове има навсякъде и какви ли не. Подбира, избира, храни се, насища се и продължава към следващия годен плод. И осъзнава, че страда, но е щастлив.
Всеки търси... дано намира.
Повече за щастието няма да говоря!
Обичам да се изстисквам като лимон, а след това отново да се възраждам. Това е невероятно опиянение.
Да станеш на крака след преживяната душевна болка, е още по-голямо.
Въобще, болката носи огромна сила.
Обичам болката. Обичам самотата. Тогава страдам. Тогава съм щастлив."
Мазохистът обича да страда; да му е гадно и да се радва на отчаяното си състояние.
Нормално ли е?
Всичко античовешко е нормално в днешния свят.
Кой е нормален?
Този, който планира.
Мразя да планирам. Обожавам да импровизирам.
Обожавам да се усмихвам. Боготворя миговете, когато хората край мен са се усмихвали,
защото става все по-рядко.
Усмивката е знак за младост, жизненост, освободеност, независимост.
Тя е велика сила.
Мазохистът е усмихнат.
Той има всичко и нищо.
Щастлив е в нещастието си.
Щастието е иключително относително.
То е въпрос на избор. Избор, който във всеки момент може да е различен, подвластен на
дадена емоция или чувство. Какво е щастието - то е абстракция, импровизация, един импулс... един заспал вулкан, който не се знае кога ще изригне и колко души ще настигне.
А после... отново ще заспи. До следващия път, когато отново ще те изненада. Не можеш да го очакваш... нямаш право на това. Но си длъжен да засаждаш добро. Плодовете идват по-късно. Колкото повече чакаш и търпиш, толкова по-вкусни и здрави ще са те. Насладата ти ще е максимална. Бързаш ли да вкусиш плода, много вероятно е да не е узрял или пък да е прояден от малки червейчета. Били полезни. Зависи... на мен не ми харесват. Предпочитам чистотата и яснотата. Държа на качеството.
Мазохистът не чака. Той продължава напред. За какво са му здрави плодове, след като плодове има навсякъде и какви ли не. Подбира, избира, храни се, насища се и продължава към следващия годен плод. И осъзнава, че страда, но е щастлив.
Всеки търси... дано намира.
Повече за щастието няма да говоря!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© София Русева Todos los derechos reservados
