Мечтали ли сте някога? Почти невъзможно е да не сте. Всеки мечтае за нещо. Всяко живо същество. Винаги има за какво да мечтае човек.
Понякога мечтите ни са лесноизпълими, друг път не. И всеки има съкровена мечта. Мечта, която иска да се изпълни. Някои искат пари, други - жени, трети - коли.
Искате ли да разберете каква е моята?
И да не искате, ще ви кажа :) . Моята мечта се състои само от една дума и тя е... любов.
Искам някой да ме обича истински. Независимо от всичко. Независимо от това, че другите ме мислят за неудачник. Да ме обича с цялото си сърце и душа.
Сега някой от приятелите ми, ако прочете тези редове, ще започнат да се присмиват и убиждат.
Защо, ще попитате вие.
Защото те не могат да ме разберат. Не могат да разберат какво чувствам. Как се чувствам. Просто не могат. Те не са изпитвали това, което аз изпитвам в момента и се присмиват. Но вероятно и няма да го изпитат. Получили са всичко, за което човек може да мечтае и сега се присмиват. Смеят се на по-умните, на по-талантливите. Възниква въпроса: ЗАЩО?
Защото те не могат. Може и да имат всичко, но им липсва все пак нещо. Талант. Ум при някои. Не могат да пеят. Не могат да рисуват. Не могат да пишат. И това ги побърква. Изкарва ги извън кожата им.
Но аз няма да падна под тяхното ниво и да започна да убиждам. Аз се водя от принципа "Убии простака с мълчание". Нека да си говорят. Ще им омръзне след като видят, че не им обръщам внимание и ще спрат да дрънкат глупости. Но да си говорят. Не ми пука. Когато умрат, ще замлъкнат завинаги.
Но да помислим за малко. Дали и те имат мечти? Дали имат прости мечти? Мечти, които могат да се изпълнят лесно. Дали и те не искат някой да ги обича?
Може би да. Може би не. Само те могат да кажат. А никога няма да го направят. Поне няма да кажат на мен това.
И сега... Когато свърша с писането на тези редове, аз ще бъда сам. Късно е... Към 12...
След като свърша да пиша ще спра Word-a и ще си пусна малко музика. Ще си пусна малко музика и ще се откъсна от този свят. Никакъв алкохол, никакви цигари, нито наркотици няма да използвам. Просто музиката ще го направи възможно.
За петте минути, през които трае песента, моята мечта ще се сбъдне. Но когато тя свърши... ще заплача, както съм близо до компютъра. След което ще изляза в мрака, който цари навън и ще се разхождам докато не се съмне. След което ще поспя около два часа и ще отида на училище все едно нищо не се е случило.
Някой ден ще открия човека, който ще ме обича и когото ще обичам. Ще бъдем щастливи и влюбени. Но докато това стане... Остават мечтите и безсънните нощи.
Но, моля те, господи... НЕКА ТОВА СТАНЕ ПО-СКОРО!