Позволи ми да помечтая! За миг, минута... за един дъх поне! Ей така, гледащ в хоризонта и мечтаещ. За нещо неизпитано, порив, обзел в този момент сърцето и издигащ се в пространството пред мен. Всичко излиза, няма как да го спра и не искам. Това е изворът, от който имам нужда, за да не пресъхне в душата ми. Това са моментите, в които се чувствам жив - с отправен поглед напред и търсещ. Нещото, което ще ме изпълни, не само за миг, минута или дъх.
Горе на върха съм. Щастлив, защото макар и сам, не съм самотен.
Да искам повече, или не! Не зная даже дали те търся, или викам. Дали това е послание, или просто... чувство, обзело душата. Зная обаче - това се случва в мен. Зная, заслужавам го! Щом го изпитвам, значи то е за мен! И точно сега въздухът е този, който носи мислите надалеко. В различни посоки, ехото в сърцето мое кънти! Пулсира и лети, като бяла лястовица, танцуваща в небесата.
Да изпращащ нещо, което не знаеш дали съществува. И това, че го притежаваш, да те прави истински щастлив. Като даряваш обич и любов, обвити в пространството! Мечти, които за миг, минута, или дъх продължат да се сбъдват... отново и отново!
© Сед Todos los derechos reservados