(Предварително се извинявам на всички за някои нецензурни моменти и по-груб език)
Първокласен фризьорски салон в центъра на Варна. Стилистката Меги си почива преди следващия клиент.
(Меги) „Десетгодишната ми дъщеря вече излиза от контрол с тази емо фаза, която преживява.”
(Аз) „Каква емо фаза?!”
(Меги) „Казва, че е емо и иска да си реже вените. Казвам ú, че емотота са травмирани деца със склонност към самоубийство. Имаш си майка, която те обича и баща, който те гледа като писано яйце. Не си емо.”
(Аз) „Ама тя наистина ли е склонна към самоубийство?”
(Меги) „Не! Тя вика, че емотата си режели вените, а тя е емо. Питам я - родителите ти бият ли те? Казваш - не. Заключваме ли те? Не. Ами тогава какви са тия работи за емо?”
(Аз) „Това е като онзи виц за сина гей. Син отива при баща си и му казва с тънък гласец: „Тате, страхувах се да ти кажа, но се реших да ти призная. Аз съм гей.” А бащата го поглежда. „Чакай, чакай, сине. Как така си гей? Имаш ли порше? Не? Ми Ферари? Не? А вила на Борове ...