Миг от вечността
В такива мигове истината тържествува. Но истината, човешката, тя е различна, непознаваема. Кога я откриваме, заражда ли се или винаги е била там, ние сами ли я създаваме. Човек все си задава въпроси, но може би най-блажен се чувства, когато не си задава нищо, когато всичко е такова, каквото е, когато любимият е такъв, какъвто е, когато любовта, харесването, обичта към него е такова, каквото е. Човек дава толкова, колкото може. Дай каквото имаш и не чакай нищо. През времето, когато забравяме това се чувстваме наранени, мислим за миналото или бъдещето, мислим за това кое как да направим, добре ли ще е да го направим, а настоящият момент- точно сега- когато колите прелитат, когато човека, с плюшените играчки минава, когато колегите се отбиват, ти къде си? Някъде в миналото или някъде в бъдещето, погледа унил, жестовете унили. Ако можеше щеше да се усмихваш непрекъснато, защото всеки миг е свещен, утре е дар, но Сега е най-големият дар, защото Сега го има винаги и Сега ти ...