Вървях сама! Всичко около мен ми се струваше толкова сиво и мрачно. Не знам дали това беше мъглата, обвила всичко наоколо, или просто светът се бе променил толкова. Не, това не можеше да бъде истина. Моят свят - с моите познати, приятели и близки - не можеше да се промени. И изведнъж осъзнах, че това може би не е той, сигурно съм попаднала в нечий друг свят, в нечии други мечти. И точно тук разбрах какво ще бъде бъдещето ни...
Всичко ми се виждаше двойно, преувеличено и пресилено. Виждах хора, които се разминават едни с други, без да си обръщат внимание. Запитах се на какво се дължи това и не можех да повярвам. Нима това някога беше част от моя свят, от моята вселена. Но тогава той не беше такъв! Някога аз бях заобиколена от топлота, любов, вяра и доброта, а къде бяха те сега? Нима хората дотолкова се бяха роботизирали, че не смееха нито да чувстват, нито да мислят сами. Защото съм абсолютно убедена, че ако сами вземаха решения, нямаше да допуснат любовта да си отиде от техните сърца.
...