Aug 7, 2008, 8:17 PM

Мираж 

  Essays » Personal
1477 0 0
2 мин reading
 

Вървях сама! Всичко около мен ми се струваше толкова сиво и мрачно. Не знам дали това беше мъглата, обвила всичко наоколо, или просто светът се бе променил толкова. Не, това не можеше да бъде истина. Моят свят - с моите познати, приятели и близки - не можеше да се промени. И изведнъж осъзнах, че това може би не е той, сигурно съм попаднала в нечий друг свят, в нечии други мечти. И точно тук разбрах какво ще бъде бъдещето ни...

Всичко ми се виждаше двойно, преувеличено и пресилено. Виждах хора, които се разминават едни с други, без да си обръщат внимание. Запитах се на какво се дължи това и не можех да повярвам. Нима това някога беше част от моя свят, от моята вселена. Но тогава той не беше такъв! Някога аз бях заобиколена от топлота, любов, вяра и доброта, а къде бяха те сега? Нима хората дотолкова се бяха роботизирали, че не смееха нито да чувстват, нито да мислят сами. Защото съм абсолютно убедена, че ако сами вземаха решения, нямаше да допуснат любовта да си отиде от техните сърца.

Усещах цялата тази  промяна на околните, промяната в държанието и поведението им. И едва сега осъзнах, че аз също се бях променила. Но в съвсем различна посока. Аз се бях превърнала в едно блуждаещо същество, в едно малко човече, което бленуваше за малко любов и всеки път, когато не я откриваше в човешките сърца, всеки път се смаляваше. Нима хората вече не се обичаха? Нима любовта бягаше от човешките сърца? Не знам! Може би някой умишлено правеше това, за да не мога аз да открия топлотата в отношенията между хората, за да се смаля дотолкова, че някой ден да изчезна. А щом аз изчезна, заедно с мен щеше да си иде и любовта. Може би това бе съкровеното желание на някого, но нищо.

 Аз продължавах своя път, продължавах своята мисия да търся и открия поне мъничко любов, останала в сърцата на хората. Надявайки се на това аз усилвах крачка и върях бързо, за да не избяга тази любов. Спомних си, че някога приятелите ми, които бяха част от моя друг свят, ми казваха, че човек когато търси - открива. Това ми даваше повече увереност да вървя, а освен че щях да открия моята любов - чакана, желана и жизненонеобходима, щях да открия и частица от онези хора, които някога ми бяха казвали, че ще успея. Щях да открия част и от тогавашния свят, а с това и надежда, че това, което виждам днес, ще се промени и подобри!!!

© Гергана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??