Понятието вина е свързано неразривно с понятието грях. Те са обвързани като сиамски близнаци. При всеки извършен от нас грях, нашата съвест /която е живият олтар на Бог в душата ни/ реагира с чувството за вина.
Следователно чувството за вина е право пропорционално мерило за извършен от нас грях. Това е за отделната вина. Интегралната /Целокупната/ вина в живота ни е отражение на Интегралния /Целокупния/ ни грях. Но що е грях? Справедлив въпрос.
Грях, в смисъла на моето разбиране е всяко Отклонение от Бога. Следователно всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях. И сякаш идва ред на подозрението, че вина няма, защото преди нея лежи дълга верига от причини и следствия, губеща се в безкрайността, на която не можем да хванем края. Но тук рискуваме да допуснем грешка /не грях/. Защото преди да извършим дадено действие, ние имаме свободна воля. А тя се изразява в правото на избор!
По този повод Платон възкликва в текста си "Митът за задгробното въздаяние на Ер" /от "Държавата" на Платон/ ...