vega666 (Младен Мисана)
1575 14383
9 нояб. 2014 г., 21:44  

Мисли за вината и първородния грях 

  Эссе
4174 1 27
7 мин за четене

Понятието вина е свързано неразривно с понятието грях. Те са обвързани като сиамски близнаци. При всеки извършен от нас грях, нашата съвест /която е живият олтар на Бог в душата ни/ реагира с чувството за вина.
Следователно чувството за вина е право пропорционално мерило за извършен от нас грях. Това е за отделната вина. Интегралната /Целокупната/ вина в живота ни е отражение на Интегралния /Целокупния/ ни грях. Но що е грях? Справедлив въпрос.
Грях, в смисъла на моето разбиране е всяко Отклонение от Бога. Следователно всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях. И сякаш идва ред на подозрението, че вина няма, защото преди нея лежи дълга верига от причини и следствия, губеща се в безкрайността, на която не можем да хванем края. Но тук рискуваме да допуснем грешка /не грях/. Защото преди да извършим дадено действие, ние имаме свободна воля. А тя се изразява в правото на избор!
По този повод Платон възкликва в текста си "Митът за задгробното въздаяние на Ер" /от "Държавата" на Платон/:
"Виновен е, който избира, а Бог е невинен!"
И наистина, каква вина може да има Бог за наш избор? Затова, когато сме пред избор ние всъщност сме на кръстопът. Кой път да хванем - Греховния, или Праведния? С Мамона ли да бъдем, или с Бога? На черния овен ли да седнем, който ни отвежда в Долното царство, или да възседнем белия овен, отвеждащ ни в Горното царство /както е в знаменитата приказка "Тримата братя и златната ябълка"/. Седнем ли на черния овен, поемаме вина /но не както комунистите "поемат вина с мезета" (публично изказване на Филип Боков)/, която нашата съвест мигновенно маркира. Защото, както в малкия ни мозък е съсредоточен центърът ни за физичиско равновесие, в нас трябва да има и център за нравствено равновесие. Просто съвременната наука още не се е добрала до това място в мозъка ни, където той е локализиран. Този именно засега неоткрит център, е физическото седалище на съвестта ни. При всяко нарушение на нравственото ни равновесие, той реагира, отчитайки и калкулирайки вина. Тази вина постепенно се натрупва в нас и ни преобразува дори физиологично - изписва се в погледа ни, а след това и в чертите на лицето ни. Това, което за обикновения човек е невидимо е, че тази вина променя трайно и нашата аура. В резултат дори животните започват да ни разпознават и ни "надушват" като виновни и греховни, и бягат - странейки от нас. Това съм го виждал с очите си. Избягват ни и по-сензитивните хора. Иисус казва: "Светило на тялото е окото... Затова, когато окото е тъмно и лукаво и тялото е тъмно и лукаво." Тук Иисус ни разкрива една Велика Тайна, която впоследствие е разисквана и от Тиер дьо Шарден. А тя е, че окото не е материално, а е съсредоточие на Светия Дух и на Материята в Божествена Златна пропоция, която ние нарушаваме извършвайки грях и ставаме виновни. И така, при редовно съгрешаване, потъмняваме. От нас вее хлад, мрак и смърт, които чувствителните живи същества усещат и побягват. Защото всеки бяга инстинктивно от хлад, мрак и смърт!
Нататък всички знаем какъв е интегралният резултат - портретът на Дориан Грей!
Както казах по-горе, у всеки съществува център за нравствено равновесие. Той е локализиран в мозъка. Този център сработва още щом детето придобие първите си "пристъпи" на съзнание. Когато възрастните се опитват да го учат, че нещо е добро, в смисъла на моралните норми на обществото и го карат да прави това добро, ако това добро не е "Божие добро", детето получава "пристъп" на реакция за отказ. То не желае да върши това "добро", защото усеща чрез упоменатия център, че губи нравствено равновесие. Възможно е детето да се изчерви от срам, да изпита вътрешен гняв и чувство на съпротива към принуждението отвън да върши "доброто" в смисъла на моралните ценности и норми на обществото. И още тук детето прави своя избор - да откаже да извърши това "добро", за да не наруши заложеното от Бог в него правилно усещане за добро, или да го извърши. Във втория случай, то ще извърши грях и ще получи усещане за вина. Следователно вина се трупа още преди обществото да ни "обучи" да действаме в синхрон с обществените норми и ценности за морал. При някои този център не е развит на нужната висота /така както има хора, които по-трудно пазят равновесие при ходене по въже/. Такива хора натрупват "пасивна вина". Тя е неосъзната вина. Постепенно те могат да натрупат огромно количество такава вина. Но тя не води незабавно до възмездие, пооради неосъзнатостта на деянието. Но стига тези хора в даден момент да достигнат по-висока степен на духовно развитие и очите им да се отворят за нравствените ценности и добродетели, тази вина от пасивна се превръща изведнъж в активна. Тогава е по-добре да не сме на тяхно място. Защото, както казва Иисус, ще изплатят всичко до последния кодрант!
Като резюмирам, искам да кажа, че човек от малък е заставен да избира между Бог и обществото. Всеки избор в полза на второто е вид нравствена деградация на индивида. Той трябва да поддържа постоянна връзка с центъра си за нравствено равновесие. Това е което пази и истинското му здраве. Защото тук е мястото да си спомним думите на премъдрия Лао Дзъ: "Нарушителят на Дао умира!"

Иисус Христос, който ни насочва към:

"Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." (Второзаконие 6:5),

ни учи, че тази заповед е най–голямата от всички:

29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. (Марк 12:29, 30).

Същностно първата Божия заповед, следователно, се състои в това да обичаме Бога повече от всичко останало. При един любовен акт, чрез който жената забременява, има моментно отдаване на мъжа - по времетраене, колкото и кратко да е то, когато тя принадлежи повече на него, отколкото на Бога. Същото се отнася и до мъжа в копулационната двойка. Ето в това е по същество порочността на зачатието /наричана често Първороден грях/. През време на акта за създаване на детето двамата изгубват връзка с Бога и нарушават първата Божия заповед, сторвайки немалък грях. Този грях преминава и в плода. Затова всяко дете заченато по този начин е греховно.
Нещо повече. Ако една девойка е девствена, то още след дефлорирането й настъпва скокообразна промяна в изражението на погледа й. Тази демонстрация прави още навремето Демокрит, който среща една и съща девойка в два последователни дни. На първият ден й казва - здравей девойко. А на вторият - здравей жено!
Както вече отбелязах именно окото не е материално. В него живее Светият дух в симбиоза с материалното. Дефлорацията на една девойка я превръща в жена и съответно променя степента на прозрачност на тялото на Светия дух в окото. А това придава по-различно изражение на погледа, което се улавя от опитния мъдрец.
В любовния акт ние се отлъчваме от Създателя и това е грях.
Тежко на деца, създадени дори без любов - при блудство, изнасилване или просто секс за удоволствие.
По същия начин и преди да са били дадени /като писмена/ Божиите заповеди на Мойсей, Бог е наказвал за несъблюдаването им техните нарушителите /защото тези заповеди под друга форма са кодирани в човешката съвест/. А е известно, че непознаването на законите не ни освобождава от наказателна отговорност. Веднъж "записани" в съвестта на човека, макар и не в писмен вид, тези заповеди имат ранг на Божествен закон и всеки бива наказван за нарушаването им. Когато говорим за първородния грях на Адам и Ева, той е архетип на първородния грях, осъществяван впоследствие при всяка копулация. Бог е съществувал преди Адам и Ева, защото в Битие са поднесени цели две версии /еклектично вложени в тялото на Стария завет/, за създаването на мъжа и жената. При първата от тях /Битие: 1:27/, те са възникнали едновременно, докато при втората /Битие: 2:22/ жената произлиза от ребро на мъжа. В Битие ясно е казано, по повод Едем и Дървото на живота, че Адам не трябва да яде от плодовете му, "за да не стане един от Нас" /Боговете - Елохими/:
22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. /Битие: 3:22/
Следавателно не само Бог, но цяла свита от Богове са съществували преди Адам и Ева. Откъдето е видно, че и Божието условие за етика към Бога, указано от Иисус /Марк: 12:29, 30/ е съществувало по времето на Адам и Ева, както законът на Архимед е съществувал и действал, преди Архимед да го е открил и както всеки кораб, който не е спазвал съществуващият, но все още неформулиран от Архимед закон, е потъвал при нарушаването му. Адам и Ева са нарушили това Божие условие и са "потънали", като потъващите кораби нарушили закона на Архимед /преди неговото формулиране - равносилно с даването от Бог на Мойсей на Божиите заповеди/. А "потъването" на Адам и Ева е наречено "първороден грях".

 

 

 


© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти, Кръстина, за високата оценка и за този ценен коментар.
    Ако трябва да направим една макар и елементарна аналогия, Бог се държи с нас така, както мъдър родител се държи със своето дете. Показва му предимствата и недостатъците на вариантите, но никога не му налага волята си. Изборът и последствията от този избор, са негово дело.

    Желая ти много хубави празнични дни!
  • "Защото преди да извършим дадено действие, ние имаме свободна воля. А тя се изразява в правото на избор!"
    Моето субективно мнение е, че цитирания текст по-горе, от есето на Мисана, е най-важното и най-ценното нещо в живота ни, което определя съдбата ни, избора, който всеки от един от нас прави е неподвластен нито на земни, нито на божествени сили, никой не носи отговорност и никой не е виновен за нашия избор, освен ние самите, и точно затова единствено ние понасяме положителните или отрицателни последствия от избора, който сме направили. Колкото по-малко грешни избори правим, толкова повече ще уважаваме себе си и ще се гордеем със себе си. Поздрави и от мен, Мисана за аналитичното, оригинално есе, което съдържа послание с непреходни общочовешки ценности!
  • Благодаря ти, Роси, че прочете, коментира и оцени текста ми!

    Щастливи мигове и нови творчески инвенции ти желая!
  • Прочетох с интерес и се замислих.
  • Щастлив съм, че стигна интелектуалния си апогей, Костов! Но май на теб често ти се случва напоследък...
  • Ей, много е тъп тоя! (любим цитат от "Малкия Никола", който не е от Шандорф Петьофи)
  • Може би често те командироват до Дамаск, Костов! Но би било по-лесно и по-евтино за БАН да те изпрати на командировка до Пловдив. Доколкото ми е известно там все още живее един експремиер - Жан Виденов, който навремето направи аналогично зашеметяващо географско откритие. А именно, че "Европа се простира от Ванкувър до Владивосток." Та защо не седнете с Виденов да обсъдите заедно границите на бедната Европа. Току виж, че България получи вследствие на географските ви открития и излаз на океан /досега сме претендирали само за три морета/!

    П.С. Надявам се и на други открития, направени след ентото питие. Пък аз ще определям на колко да е равно числото "ен", за да е гарантирана творческата обстановка. За БАН "ен" е по-голямо или равно на две. За НБУ не зная!
  • Хвана ме в издънка този зашеметяващ междугалактически ерудит. Нищо, че обрисувал зверски екзекуции на дами, поддали се на Мисанова шармантност насред ужасявящия Дамаск. Цитирам списание Rolling Stone (4, 2010). Мога да потвърдя и със снимков материал, че нощния живот в сирийската столица завършваше далеч след последния пост на Мисана в "Откровения" - сиреч призори.
    Дамаск бе по-светски град от Йерусалим, където на бърза ръка си проводил на специализация легендата на франките Ролан.
    Щом има хора, които ти благодарят за подобни познания, значи има някаква нужда и от теб? И значи считат за нужно да ти плащат заплатата като...де да те знам като какъв точно работиш?
    С дамаски поздрав оставам,
    Дамаскин
  • 1.Ето, че тук най-после виждам рационален проблясък в теб, Порчев! Поздравявам те за това! Наистина в Стария завет ценност представляват само няколко места. Например Битие:1:2 /и малко след това/, където е дадена технологията на Сътворението. Но там трябва да сме много предпазливи. От някои много стари издания на Библията /с които за щастие разполагам/ се вижда, че Бог създава всъщност две небета, защото едното от тях е изписано с главна буква. Друг интересен момент е, когато Яхве казва: "Аз съм този, който съм", т.е. на практика "Аз съм Той", което се свързва със СоХам и оттам с най-основната жизнена функция - дихателната, доколкото казваме винаги при вдишване "Со", а при издишване "Хам". Това е свързано с въпроса за Истината, защото истина означава "това което е". И най-накрая са интересни някои загадъчни личности като Енох, Мелхиседек, Ной, Илия, Елисей, Йезекиил. Върху това трябва и следва да се разсъждава.
    И да, прав си, че Старият завет е пълен с противоречиви твърдения и никак не следва да му се доверяваме сляпо. Той не е непоклатимата основа, на която могат да стъпят Разум и Интуиция, за да се разгърнат. Той е единствено книга, в която мнозина сляпо вярват, без дори да са я прочели и която до голяма степен има значителен брой поклонници по същата тази причина.
    Що се касае до Новия завет, обаче, и най-вече до учението на Иисус, тук имаме съвършено друга ситуация. Никак не е важно кой е автентичният автор на това учение. Дали това е Иисус от Назарет, или някой друг, останал в анонимност автор. Важното тук е, че имаме работа с едно гениално учение за Нравствеността, имащо абсолютен и непреходен характер. Това учение ни позволява, следвайки го, да се извисим до едно Високо ниво и да постигнем един Духовен дан, който следва да бъде наречен мистическия Христос. Мистическият Христос живее в нас в латентно състояние. Когато бъде пробуден, става онова, за което апостол Павел казва: "Не живея вече аз, а Христос живее в мен!" Искам правилно да разбереш именно това. Историческата роля и мисия на Иисус от Назарет е да посочи начина, по който можем да стигнем до мистическия Христос. Той именно задава във всеки от нас една Нравствена координатна система, с началото на която съвпада. И тъй като това е нещо абсолютно, то е кодирано на генно ниво у всеки от нас, като чувство за нравствено равновесие. В частност кодирано е и в малкото дете. Оттам идват и моите разсъждения в есето ми.

    2. Наздраве по случай празника, Костов! Ти какво ще пиеш? Имам предвид да не мешаме питиетата. Само ми кажи с какво си започнал от сутринта да честваш, а моя е грижата да намеря допълнително количество от същото!

    П.С. Силно съм притеснен от изказването ти - цитирам:

    "в Дамаск са най-големите дискотеки в Европа (поне бяха преди четири години)."

    Откровено казано, досега не знаех, че Дамаск се намира в Европа /поне преди 4 години!/. Явно е, че докато аз съм по цял ден в Откровения и командировам Ролан да надува рога на Божи гроб, ти Костов се занимаваш в БАН със сериозни географски открития. И дано все пак тези открития се дължат на употребата на етилов, а не на метилов...спирт.

    Бог да пази от БАН българския данъкоплатец!

    С поздрав: Мисана
  • "Има страни /например Сирия/, където това, че ти и тя се харесвате и правите любов, само ще утежни положението ти, ако тази жена е омъжена. Ще бъдеш убит по особено жесток и мъчителен начин.".
    Кога си ходил в Сирия? Между нас казано, в Дамаск са най-големите дискотеки в Европа (поне бяха преди четири години).
    Неудобно ми е да споделя, че и аз съм научен работник от БАН. И аз си клатя краката, но и чат-пат върша народополезни дела, за които ми плаща данъкоплатеца. От сутрин до вечер си в "Откровения" и ту командироваш Ролан да надува рог на Божи гроб, ту придаваш на светска Сирия (в Дамаск колкото минижупа има, ти и на Сириус не си виждал, а на бас!) демонични Казандзакис нотки (затрупване на вдовица с камъни). За упражненията ти по стил над Светото Евангелие си има познавачи - предполагам, че и в Него си се осрал доволно?
    Ай сиктир, спри се малко и поработи по специалността - срамота е за Българската Академия на Науките и нейните 145 години!
    Честит ни юбилей!
  • Вече ти казах неведнъж, Порчев! Ако имаш да казваш нещо аргументирано и цялостно, направи го чрез слово, било в есе, било в друга подходящо избрана форма и го помести тук - в Откровения. Ще проследя най-внимателно мисълта ти. Такива протяжни словесни схватки в коментарните полета са излишни, защото с нищо не допринасят за изясняване на истината. Твърдението ти, че Иисус не се е опълчил срещу казаното преди него е абсолютно невярно. Той непрекъснато в учението си използва конструкции от типа: "Казано ви беше...но аз ви казвам..." Така е и по въпроса за прелюбодействането, така е и по ред други въпроси. Същото се отнася и до един от основните пунктове - молитвата. Иисус забранява на учениците си да се молят в синагогите:
    "И не бъдете като лицемерците, които се молят по кръстопътища и синагоги. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти кога искаш да се молиш, влез в скривалището си и като затвориш вратата след себе си се моли така.../текст на молитвата/...и твоят Отец, който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве!"
    Не случайно след Иисус имаме Нов завет - нов поглед върху света и Нова ера. Предишното остава чисто и просто една история на еврейския народ с немалко елементи на криминална хроника. Голямото учение за етиката е дадено именно от Иисус. Той издига етиката ВЕРТИКАЛНО на най-високото й ДОСЕГА ниво - ПЛАТОТО НА НРАВСТВЕНОСТТА. Всякакви други вярвания и обичаи са езически /вкл. и тези на канибалите/. Те нямат отношение към АБСОЛЮТНАТА ИСТИНА ЗА МОРАЛА ОТКРИТА И ПРЕДАДЕНА НИ ЛИЧНО ОТ БОЖИЯ СИН! Той в областта на морала ни даде това, което Питагор ни даде със своята теорема - инструмент за създаване на Хилбертови пространства.
    Онова, което едно дете изпитва, го изпитва по силата на съвестта в себе си, т.е. на пробудения втори център на нравствеността си. И тези усещания у детето не са свързани с насажданите у него вярвания и обичаи, а единствено с Божия закон на нравствеността, който Иисус само откри и ни го предаде чрез учението си /а не измисли/. Всички други вярвания и обичаи са езичество и суеверие. Разликата - огромната разлика, между Иисус и всички преди него е, че Синът превърна Морала в Наука със своето учение и неговите твърдения са в буквалния смисъл ТЕОРЕМИ /надявам се знаеш семантичното значение на думата теорема/. От тях няма изплъзване. Иисус осъзнаваше в пълна мяра Величието на своя труд и неговата Непреходност. Затова именно той каза: "Всичко ще премине. И Небе и Земя ще преминат. Но думите ми няма да преминат!"

    Що се касае да първа и втора глава на Битие, където се разисква произхода на човека, то редица специалисти се придържат към мнението, че са поднесени 2 различни сценария за създаването на човека. При първия мъжа и жената са създадени едновременно по образ и подобие на Бога, а при втория мъжът е създаден от пръст и после му е вдъхнат живот, докато жената е създадена вторично от реброто на мъжа. Специалистите обясняват това по същия начин, по който се обясняват и други подобни несъответствия в Стария завет. А именно, че се касае за първоначално различни виждания за произхода на човека. Но съставителите на Библията са подхождали на такива места честно и почтено и са привеждали всичко налично - еклектично смесвайки го.
    Другата теза, че видите ли всичко било наред, просто във втора глава се доизяснявала технологията на възникване на човека, е типичен пример на йезуитщината на книжниците и фарисеите. Именно срещу подобни похвати на тълкуване се обявява Синът! И за най-непредубедения читател, който чете глава първа и втора на Битие е, ясно, че се касае за два различни сценария на сътворяване на човека, еклектично вложени в Битие. Опитите да се види логическа свързаност между тях, граничат с попско умопомрачение!
  • Нали самият Иисус влезе в конфликт със Светата книга и това стана причината да бъде разпнат по настояване на еврейските първосвещеници.
    Мисля, че и Утешителят ше влезе в конфликт със Светата книга. Без такъв конфликт, какъв Утешител би бил Той?
  • 1. Това, което каза на Даниел, Цветански, е много погрешно разбиране за греха и води до вулгаризиране на това понятие. В есето си съм отделил място и на това. Ако една девствена девойка, няма чувството, че върши грях, а с огромното убеждение, че извършва нещо свято се предостави на любимия си да я дефлорира, то според твоите съждения всичко е наред.
    На не е, защото още след първото си съвокупление, девойката губи девствения израз на изражението на очите си и в тях се визуализира завинаги и необратимо извършеното. Неслучайно цитирах примера с Демокрит. Кристалът на Светия дух в окото на тази девойка леко помътнява. Грехът оставя вечния си белег в очите й.

    2. Даниеле, след като жената, за която ми говориш е напуснала съпруга си /или партньора си/ в сърцето си, то той е само номинално такъв. Тя извършва грях с това, че все още живее с такъв мъж физически. Ти смесваш две неща в едно. Човешкото разбиране за грях и прелюбодейство с гледната точка за греха като отклонение от Бога. Има страни /например Сирия/, където това, че ти и тя се харесвате и правите любов, само ще утежни положението ти, ако тази жена е омъжена. Ще бъдеш убит по особено жесток и мъчителен начин. Това е вкоренено в религиозните доктрини. Жената в случая е собственост на мъжа си, а ти се явяваш крадец на чужда собственост. Вероятно ще те пребият с камъни. Касае се за религиозни и обществени норми на поведение. А иначе съвестта е твоят вътрешен компас за греха.
  • Даниеле, аз ще ти отговоря...Грях е всичко, което мислиш за грях...и обратното важи. Ако не изпитваш грях, бидейки с тази жена...значи всичко е ОК. Подтискането на удоволствията води до смирение и мъдрост...демек... ставаш като Мисана, което е опасно, защото си прекалено хрисим и разбиращ и си сгънал на панделка либидарното усещане за грях. Отдалечаването от Бог води до ужасни близости,а приближаването към греха - до виновни преживявания. Лечението е в изкуплението чрез самобичуване с женски коси...
  • Отговорих ти съвсем ясно, Даниеле. Не смесвай удоволствието и удовлетворението, което изпитваш от физическото любене с някаква висока степен на духовност. Хората стигат до подобни състояние и чрез наркотични вещества. Ако любенето те отдалечава от Бог е грях. Ако те приближава - не е. Това е простият критерий. А Бог изобщо не е мой. Той е на всички, в частност и твой!
  • 1. Добре дошъл в коментарното поле на есето ми, Цветански! Не смятам, че съм обидил с нещо Порчев. Той прояви голямо любопитство по темата и аз му предложих два различни начина за удовлетворяване на любопитството му. Коментарното поле не е мястото да се дебатира подобен труден въпрос в детайли, защото би се стигнало до написване на обширен трактат. Ако Порчев е толкова начетен, за колкото се представя, му предлагам в отделен текст да изясни гледните си точки. Ако не може да го направи, причините ще са очевидни.

    Моят текст не е теософски, Цветански и няма претенциите да е такъв.
    Той отговаря ясно и недвусмислено на въпроса - що е първороден грях и и как се генерира той. Нещо повече, освен генезиса на първородния грях, аз изяснявам първоосновата на понятието грях въобще - който има очи нека да гледа, който има уши нека да слуша! Виждането по тези въпроси е оригинално мое и ми изглежда добре обосновано. За да ме обори някой, ще трябва да предложи свое /или чуждо виждане/ по-добре мотивирано от моето, съдържащо качествено различно от моето разбиране на понятието грях. Искрено бих се радвал ти или Порчев, или който и да е друг, да сторите това. За мен това е един много съществен въпрос - централен за разбиране същината на греха. И всякакъв принос по темата, признавам, би ме обогатил. Така, че очаквам с интерес вашите
    виждания. Дай боже да ме изненадате приятно. Твърдението ти, че Адът и Раят са в нас не е удовлетворително, защото релативизира проблема и го свежда до чист субективизъм. И екзистенциалистите /Сартр/ с лека ръка провъзгласиха - "Адът - това са другите", но това разбира се е несериозно.
    Смирението е нещо, което първо следва да осъзнаем като ейдос и чак тогава да наставляваме другите да са смирени. Аз например книга не съм издал досега, при все, че имам 1600 текста с добри поетични показатели. Познавам други - много смирени люде, които нароиха купища стихосбирки. Е, тогава питам, какво наричаш смирение, Цветански? Или просто смирението е някаква форма на лицемерие, когато това ни е изгодно...? Защото в Библията е казано - по делата ще ги познаете /а не по думите - сещаш се за чии думи говоря, нали!/.



    2. Даниеле, аз дадох неведнъж в текстовете си дефиниция на понятието грях. Грях се нарича отклонението /отдалечаването/ от Бога. Без съществуването на Бог грях не може да има. Ето защо, когато човек изпитва /по силата на съвестта си/ усещане на вина, което го води до усещане за грях, то той всъщност дава едно косвено доказателство за съществуване на Бог.
    Когато си влюбен в една жена, ти я обожествяваш и издигаш на пиедестал и оттам идва усещането, за което споделяш в коментара си.
    Но има една друга Любов - любовта към Бога. Тя е святата и истинната и тя не може да бъде сравнявана с любовта към една жена, независимо колко изключителна е тя. Това е моето мнение. Не си длъжен да го вземаш под внимание.
  • Всъщност Петьофи е бил буйна кръв и прибавянето на австрийско Ф в края на името му вероятно би го раздразнило. Няма "Ма не съм тукашен, аз съм от друга планета." - прас шише токайско у главата.
    Мисана, мярнах, че на 2-3 пъти го цитираш и то все като Шандорф. Понятно е, че когато човек чете много, бърка произведенията, но дали нямаш предвид старпома на "Лудетина" и верен съратник на Ефраим Фридолф?
  • Изкуших се да вляза в коментарното поле на есето ти, Мисана и на обсъждането на Библейските истини... Ти щом предлагаш на Порчев да ти е ученик, значи се мислиш за учител. В твоя текст наистина няма нищо теософско, по-скоро е откъс от цитати, странстване из духовната " материя" и ненамирането на нищо съществено там. Скъпи Мисана, най-големият урок от духовния път е смирението, нещо, което аз не виждам да сте научили Вие... Менторстването Ви из сайта говори за точно обратното.Нямам претенциите да Ви уча, макар че може би има на какво... Раят и Адът са в нас, в нашите страсти и борба с тях... това е модерното разбиране и дава другия прочит на греха човешки. Да цитираш от Библията и да правиш трактовки е нещо като поезия на истините..Моите уважения към твоите знания, но не си стигнал нивото, на което да учиш другите.Приятна вечер!
  • 1. Прекрасно, Порчев! Ето ти възможност - разкажи какво знаеш ти за двете сътворения на човека от Бог. Напиши едно кратко /или по-дълго/ есе /ти решаваш/ по темата. Любопитен съм какво ще напишеш. А този път аз ще съм читател и ще си задам въпросите. Въпросът е стиска ли ти да го направиш публично?! Имаш ли запаса от знания и силата да ги отстояваш? А не само да ме разпитваш като любопитна съседка.

    Приятна вечер, Порчев и сядай и пиши есето, че не само аз, а и други го очакват!

    П.С. Може би и потенциални /засега/ твои клиенти на адвокатското поприще.

    2. Благодаря ти, Евелина! Все пак не разбрах сложната връзка между темата за Първородния грях, бракът и Дориан Грей /Оскар Уайлд все пак е бил гей!/. Но ще цитирам /за кой ли вече път/ знаменитата мисъл на Виктор Юго: "Всяка голяма любов завършва трагично - или с раздяла или с брак!" Като че ли тази негова мисъл е по-близко /все пак/ до темата на есето.

    Приятна вечер!
  • „Разбира се има характери, които бракът прави по-сложни. Те запазват собствения си егоизъм и в същото време прибавят към него много други „его“. Принудени са да изживеят повече от един живот и така стават по-високо организирани. А да си високо по-организиран е всъщност смисълът на човешкото съществуване. Освен това всеки опит е от полза, а каквото и да се говори против брака, той все пак представлява един опит. Надявам се, Дориан Грей ще се ожени за това момиче , ще го обожава в продължение на шест месеца , а след това внезапно ще се увлече по друга. Той ще бъде прекрасен обект за изучаване.“
  • Много неща знам, Порчев! Но нима мислиш, че такива разговори следва да се водят в коментарното поле. Ако желаеш да узнаеш какво точно знам, има два начина да го разбереш. Първият е да ми станеш ученик. Пари няма да ти взема, но ще се поизтормозиш /признавам/ докато привикнеш към /и вникнеш в/ моята логика, защото добре знаеш с какво е свързана и откъде произхожда. А вторият - по-лесен за теб начин, е ти да напишеш текст по някоя сериозна тема и тогава ще опознаеш размера на познанията ми. Няма да ти правя псевдооборвания с цитати от Библията, а просто ти обещавам, че ще разпъна на логически кръст тезата ти!
  • Порчев, смешно е да спекулираш публично с цитата от Битие, който си подбрал. Защото в Битие има още 2 цитата. Първият от тях се съдържа в:

    Битие:1:26-27:

    26. След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици, (и над зверовете) и над добитъка, и над цялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.
    27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

    Докато вторият се съдържа в

    Битие:2:7, 22:

    7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

    22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.

    И аз те питам, Порчев - кое от двете сътворения на човека е автентичното - това от първия цитат, или това от втория? И значи ли това, че Бог в единия случай прости ни мами за сътворението на човека. Старият завет е пълен с такива еклектики. Това не може да е основание да се оборват логически изводи.
  • Хората са творения Божии, Порчев. Естествено Бог иска те, като негови творения, да просъществуват. Да просъществуват, обаче, те могат само размножавайки се. И Бог ги благославя да се възпроизвеждат. Но още в Едем - те, хората, са сторили своя избор, и са имплантирали сами Първородния грях в себе си. Оттук нататък измъкване няма. Те трябва да плащат цената за продължаването на съществуването им.

    Аз не виждам тук никакво противоречие. Има осъществен избор. Автоматически възникват две времена - преди избора и след избора. Ние живеем вече във второто време. Както живеем /след Иисус/ в новата ера.

    А ти, Порчев, винаги и с лека ръка встъпваш в ролята на критик с първия попаднал пред очите ти цитат. Аз много бих се радвал да прочета твои мисли по тези вечни теми и въпроси, за да мога да оценя интелекта ти. Но ти нито ред не написваш. Нека всички видят как разсъждава г-н Порчев и да почерпим нещо от съкровищницата на могъщия му интелект. Очаквам този миг с огромно нетърпение, но се опасявам, че в този си живот вероятно няма да го доживея!

    Лек ден на г-н Критика!
  • 1. Благодаря ти, Лъки, за високата оценка и за този невероятен коментар. Много е трудно да се отговори на въпроса, защо Създателят е тръгнал именно по този път на сътворяване. Когато бях ученик в математическата гимназия, един мой съученик - много буден младеж, ми каза нещо, което запомних за цял живот: "Не мога да разбера, защо нулата се стреми да се представи винаги чрез противоположни вектори?"
    И наистина - нула в чист вид не съществува. Но полярните противоположности: Ин-Ян /изразяващи андрогинната същност на Дао-монадата/, които дават идеята за Ева и Адам /мъжко и женско начало/, за Тъмнина и Светлина, за Луна и Слънце, за Меко и Твърдо и т.н., в своето диалектическо единство ни дават идеята за нещо, което следва да наречем диалектическата нула. И тази диалектическа нула е като че ли същността на Творението на Създателя. Нека по-умните от мен да доразвият мисълта ми.

    А твоята чудесна притча, Лъки, е свързана естествено с Кармичния закон.
    Да има Карма на Миналото. Това бебе е заплатило за мъките на майка си.
    Но има и Карма на бъдещето. За тази карма мисля, че аз съм първият, който някога е обръщал внимание. Защото не Миналото, а Бъдещето приоритетно управлява настоящето. И онова, което се случва сега е повече по причина на онова, което има да се случва в Бъдещето, отколкото по причина на това, което се е случило в миналото. Но малцина осъзнават този факт. Така, че ние освен, че Изплащаме минали грехове /не задължително наши/ по Кармичната верига Настояще-Минало, Предплащаме и бъдещи грехове, по Кармичната верига Бъдеще-Настояще.
    Това е добре да знаят онези, които често се вайкат, защо биват наказвани, когато не виждат да са съгрешили в нещо. Твърде вероятно е да Предплащат нечии Бъдни грехове /дори не техни/ по Втората Кармична верига!

    А що се касае до финалната ти мисъл, Лъки, че ако любовта е грях, би поискала да живееш в Ада, то това казва и Петьофи, в едно кратко свое и забележително стихотворение /"Аз ще съм.../, с финалните си редове:

    "Ако ти си райската градина -
    аз ще се превърна във звезда.
    Ако пък си адът - нека гина! -
    за да съм до теб - ще съгреша!"

    Желая ти една чудесна седмица и да ти носи онова, което изразява самото ти име!

    2. Благодаря ти, Ваня, за толкова хубавите думи. Трогна ме.
    Наистина темата е доста трудна и остава отворена. Опитал съм се само леко да "открехна вратата", но тя все още е достатъчно притворена. Надявам се друг след мен да проясни в значително по-голяма степен нещата.

    Желая ти леко перо и много творчески успехи!
  • Младене, и тук ще кажа едно голямо БРАВО! Изключително трудно се пише на тема " Бог". Личи си, че познаваш добре Светото писание. Аз и до днес има неща, които сериозно ме вълнуват и на които не мога да си дам отговор по тази тема. А ти, определено ме заинтригува със написаното и по някакъв начин ми помагаш да дам отговор сама на себе си. Темата е много задълбочена и определено ще се насладя и на други твои творби в бъдеще. Поздравления и благодаря!
  • С интерес прочетох есето ти, Мисана. Поздравления за задълбочените размисли по темата за първородния грях.Ти си начетен човек и вероятно имаш отговор, защо Бог е създал Адам, Ева, флора и фауна тъй, че без тяхното "временно отделяне от Бога" да не може да се продължи живота на тази земя? Нима Бог, висшият творец, не е имал избор? Или просто, защото е искал да се забавлява, е създал едно цяло, което е разкъсал на половинки и хвърлил на земята, като му е втълпил, че е грях да бъде Цяло?
    Искам да ти разкажа една притча, която знам от моя дядо.
    Застават пред Бог няколко души, едната от които е на новородено бебе.
    Дядо Боже претеглил всяка, опростил й греховете и я пуснал в рая.Обърнал се към душата на новороденото и рекъл:
    - Ти отиваш в чистилището.
    - Защо?- попитала бебешката душа- Та аз никому нищо лошо не съм сторила. Нямах време за това.
    - А, родилните мъки на майката, кой ще плати?- отвърнал Бог.
    Ако любовта е грях, искам да живея в ада
  • Прав си, Илко! Много ценна добавка, която контрира Платоновата теза:

    "Виновен е който избира, а Бог е невинен".

    Но нали ни се иска да вярваме в свободата на волята. Така е изглежда, както казваш. Затова, може би, остава един "луфт" и една яснота, в която вирее: "Неведоми са пътищата Господни"!

    Благодаря ти за оценката и за коментара!
Предложения
: ??:??