Искам да намеря онова малко кътче земя, където да откривам покой и свобода. Където ще мога да се събуждам в призори с креативно вдъхновение, да изляза на верандата и стъпвайки на мекия и все още леко хладен пясък, с чаша горещо ароматно кафе в ръка, да отпусна юздите на въображението си.

А то усмихнато да ме погледне през рамо, препускайки бясно с кучето по плажа, или с развяни коси да пуска хвърчило в необятното небе, или като рибка да подскача, борейки се храбро с поредната непослушна вълна. Иска ми се с усмивка да преследвам смелите му стъпки по пясъка и да чувам звънкия му смях, носен по вятъра, преплитащ се с шума на разбиващи се вълни.

А вечер, щом изморено се прибере при мен и сядайки на масата за вечеря безспирно да ми разказва за приключенията си, да фъфли сладко с пълна уста и да обвинява кучето за поредната беля, аз да слушам спокойно. Искам да гледам неговите все търсещи светли очи и да преоткривам тайните на света. С небрежно пълна чаша червено вино да гледам как вади от джобовете си пясък и малко миди и ми разказва с какви страшни чудовища и морски дракони се е било за тях. И с добротата на малко дете да ми ги посвети.

А след вечеря, да завърши приключенията си във ваната, превръщайки я в миниморе, а патетата – в пиратски кораби. И хвърляйки вода навсякъде да търси изгубено съкровище, да спасява принцеси, да потапя кораби и размахва мечове. А когата пяната намалее, щедро да изсипе шампоан „за повече балончета“ и гледайки ме по детски палаво, да ме попита искам ли да се бия на негова страна срещу страшния пират Патешко дупе.

Пързаляйки се по пяната по плочките, да тича и да се бие със своите заплашителни врагове, до момента, в който не сложи цветната пижама. Тогава всички стават приятели, стисват си ръцете и нетърпеливо зачакват поредното приключение. А аз с невъзмутима усмивка да отворя книжката с празните листи и да му чета и препрочитам за битките, морските дракони, чуждовищата, пиратите, принцесите, вятъра, пясъка, мидите, съкровищата, корабите, борбите, вълните, хвърчилата, стъпките и свободата. Докато моето въображение кротко не заспи, примествайки приключенията си в един друг свят – свят на цветовете, красотата, емоциите, приятелите и свободата.

А щом то заспи сладкия си сън, да облека поредото му приключение с думи на старата си пишеща машина и да прерисувам усмивката му с изрази. Да създам своя свят както то го вижда – цветно, приключенско, понякога малко опасно, но винаги с happy-end и винаги весело!

Ах... Как ми се иска да го открия това мъничко кътче земя...