23 nov 2006, 20:45

Моето училище, моя съдба

  Ensayos
13.8K 0 3
1 мин за четене
Сядам и се замислям защо ли трябва да определям училището като съдба?
Съдбата за това е света, който ме заобикаля и който очертава целия ми път.В този смисъл училището е начертало пътя ми в живота, то е определило моята съдба, затова смело мога да заявя, че училището е моя съдба.
Кое ме е формирало като човек? Само семейството ли? Аз вървя към моята съдба редом с приятелите си, които намерих тук в родното училище.С тях ме свързват интересите към математиката и компютрите, към литературата, театъра и музиката.Но само това ли?А безбройните лудории, закачките в междучасията, първите тайни?
Дори когато ще бъда с коси побелели, топлите спомени за родното училище, за любимата учителка ще ме сгряват и може би ще ми навяват малко тъга.
Училищетото стана моя съдба, защото то ми разкрива светове, поставяме в различни ситуации, научи ме да вярвам в себе си да ценя приятелството и да обичам родина си.
И то училището, ми даде импулса да бъда решителна, да се старая да бъда най-добрата и най-важното да успея в живота!
От училищната скамейка започнах да се оформя моето бъдеще и след време аз ще стана тази за, която си мечтая.
От всичко, което казах до дук мога да си направя един, обикновен извод:
Училището кове съдбите на хората, затова е тяхна съдба, затова е моя съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...