МОМЧЕТАТА

     „Определение за момче: малоумно и отвратително изродче, което мисли само как да задоволи малкото гнусно нещо в гащите си.”

     Оставих молива на масата. Бях ядосана, не – бясна. Как ми се искаше да мога да убивам с поглед… Щеше да е чудесно.

     Усещах как вътре в мен се надига един кръвожаден звяр, напиращ да излезе навън и да залее света с гнева си. Не, не можех да го допусна. Ако това станеше, надали щях да мога да го овладея и отново да го затворя в себе си. Трябваше да бъда силна, въпреки всичко. Не трябваше  да го пускам от затвора му, който и без това вече беше нестабилен.

     Затворих очи и се опитах да се успокоя.

     – Дишай, просто дишай – казах си аз на глас.

     Едва ли някой ме беше чул или видял какво бях написала. В дискотеката беше толкова шумно, че трябваше да викам, за да ме чуе човекът до мен. На масата бях само аз.

     Погледнах към дансинга и с поглед потърсих приятелките си. Намерих ги – Милена, Кристина, Александра… О, и, разбира се, гаджето на Александра. Малоумникът, който преля чашата с една-единствена капка. За кого се мислеше тоя? За г-н Готин? По-скоро беше г-н Досадник с издути панталони. Ужас! Как въобще Александра можеше да танцува с него?

     Отвратих се от гледката и извърнах поглед. За миг погледът ми мина през съседната маса, но и там съзрях двама да се натискат и веднага погледнах към земята.

     Взех листчето и го прочетох. След това още веднъж и още веднъж.

     Две момчета от съседната маса запалиха по цигара. Димът отиваше право в мен. Закашлях се, след което интуитивно станах, взех си пуловера и излязох през вратата. Докато изкачвах стълбите, си облякох пуловера и вдишвах от свежия зимен въздух.

     В края на стълбите имаше няколко момчета. Дори не си направих труда да видя лицата им.

     Завих надясно, след това още веднъж. Излязох при източната стена на сградата, където имаше детска площадка. Нямаше никой. Зарадвах се. Седнах на една пейка и започнах да вдишвам дълбоко студения  въздух.

     Малко се успокоих и едва тогава забелязах тихото пищене в ушите си. Беше тихо, като изключим ясно доловимата музика от заведението. Погледнах нагоре към небето. Беше черно и някак празно. Нямаше Луна, звезди… Нямаше нищо, просто една черна завеса, зад която нямаше нищо или имаше всичко…

     Вече бях напълно спокойна.

     Това, което се случи там долу, в дискотеката, беше наистина странно. По принцип съм винаги спокойна. Да, понякога ми се случва да се ядосам, но е съвсем малко и не избухвам така, както стана тази вечер. Винаги съм овладявала инстинкта си за агресия и съм премисляла нещата.

     Но не и този път. Този път исках да се отдам на агресията, която все още леко напираше в мен при спомена. Исках да престана да бъда разумна и да премислям нещата. Исках да поне веднъж да пусна звяра на свобода. После щях да съжалявам, но не ми пукаше. Дали щеше да ми хареса? На него – със сигурност!

     Усмихнах се.

     Колко глупаво щях да постъпя! Но сега знам, че всичко ще бъде наред. Може би не утре, но след седмица-две отново ще съм стъпила здраво на земята и ще знам причината, изкарала ме от равновесие – тя вече няма да има тази сила.

*   *   *

     Прибрах се половин час по-рано от обикновеното. Влязох в стаята си и отидох да легна на леглото. Кученцето ми веднага дойде да ми се радва. Гушнах го и започнах да го галя. Беше изумително как това малко и беззащитно животинче беше променило живота ми към по-добро. Ако искате ми вярвайте, но живота си давам за него.

     След малко дойде мама:

     – Здравей, Еми! Какво има?

     – Нищо – отвърнах. Толкова много ли ми личеше?

     – Има нещо. Разкажи ми.

     Винаги съм била като отворена книга за родителите си, затова се предадох и започнах:

     – Е, този път дискотеката не беше много хубава, но пък направих откритие – аз съм мъжемразка. Даже си имам определение за момчетата.

     – Какво се е случило?

     – Значи, отидох да чакам Александра на гарата. Обаче когато дойде, тя не беше сама – беше довела и гаджето си. Запознах се с него и отидохме в дискотеката, там се събрахме голяма група. Дойдоха  и Милена и Кристина. Всичко вървеше добре. След малко започнаха да пускат чалга – направих гримаса – и всички излязоха да танцуват на дансинга. И ние с Александра също излязохме. Ала музиката не струваше, нямаше ритъм, и седнахме. След малко започна една хубава песен и аз хванах ръката на Александра, да я издърпам да стане, ала тъпото ù гадже я хвана през кръста и я издърпа да седне в него. И аз като изведнъж се ядосах, взех си пуловера и излязох от дискотеката. Тоя идиот преля чашата! – повиших глас – Писна ми постоянно да се съобразявам с момчетата и особено с гаджетата! Кога те са се съобразявали с мен и са проявявали малко уважение?! Край! Когато те започнат да се съобразяват с мен, тогава и аз ще започна! Няма да ги търпя цял живот, тия идиотчета! Да си гледат работата! Не ми пука вече!

     Едва когато свърших, осъзнах, че крещя. Изведнъж усетих тялото си по различен начин. Чувствах се по-силна, по-самоуверена и по-безчувствена. Звярът в мен се изправи, зае готовна позиция, но този път беше различно. Той не се съпротивляваше, той беше готов да се бие за мен.