8 sept 2006, 0:54

монолог 

  Ensayos
2279 1 0
1 мин за четене
По дяволите, отговори на молитвите ми! Не ме ли чуваш, мамка ти? Отговори ми!!Не ме ли ЧУВАШ?!
Чуваш ли ме?
Не ме чуваш....
Ти си глух. Не ме обичаш. И това е тъждество.
Не, не очаквам да ме разбереш. Така де. И аз не проумявам. Всъщност нищо не знам. Ти къде си? Как си? Кой си?
КОГА ЩЕ МИ ОТГОВОРИШ?
Хайде де, време е вече... Откога се знаем, все пак...
Да де... забравих.
Ти си глух.
И сляп.
И не ме обичаш.
Някой ден, някак си ще го призная. Както го признах вчера, онзи ден... миналата събота и почти всички минали съботи. Както и почти всички минали понеделници, вторници, всички ПВСЧПСН- та откакто се помня. Което ще рече откакто ТЕ помня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??