монолог

По дяволите, отговори на молитвите ми! Не ме ли чуваш, мамка ти? Отговори ми!!Не ме ли ЧУВАШ?!
Чуваш ли ме?
Не ме чуваш....

Ти си глух. Не ме обичаш. И това е тъждество.
Не, не очаквам да ме разбереш. Така де. И аз не проумявам. Всъщност нищо не знам. Ти къде си? Как си? Кой си?
КОГА ЩЕ МИ ОТГОВОРИШ?
Хайде де, време е вече... Откога се знаем, все пак...

Да де... забравих.
Ти си глух.
И сляп.
И не ме обичаш.

Някой ден, някак си ще го призная. Както го признах вчера, онзи ден... миналата събота и почти всички минали съботи. Както и почти всички минали понеделници, вторници, всички ПВСЧПСН- та откакто се помня. Което ще рече откакто ТЕ помня.

Това е така. Така е. Това.

И все пак... ЧУВАШ ЛИ МЕЕ!! ЕЙ! ЕЙ! ТИ!
Знам, че си там! Знам, защото не си тук.

Сигурно си имаш причина. Може би няколко. Разбирам. Махам се. Благодаря ти, че ме изслуша. Няма да те притеснявам пак скоро, знам, че не обичаш.
Да де... Знам, че не МЕ обичаш.

Поне чуваш ли ме?

ХЕЙ!!!