Любимият ми филмов герой е кучето Хачико, от филма със същото название. Много го харесвам, защото е изключително лоялен.  Той не е само лоялен, но и обичлив, чувствителен по душа. След като почива стопанина му, той остава да го чака на железопътната гара. Чака там, защото е последното място, където е видял собственика си. Това продължава докрая на живота му. Тази постъпка показва всъщност колко страда, тъгува по човека, който го е отгледал. Неговото сърце е пълно с любов, въпреки, че е куче. Той е най-великият герой за мен, защото не е човек. При човека нищо не трае вечно. Животните са тези, които са при нас в най-трудните ни моменти и техните чувства, действия са истински, не фалшиви.

Не искам да приличам на него. Не мисля, че е възможно. Бих искала, хората да са повече като него в този свят, но човек не се променя.