Oct 29, 2015, 6:30 PM

Моят любим филмов или литературен герой

  Essays
3.3K 0 0

    Любимият ми филмов герой е кучето Хачико, от филма със същото название. Много го харесвам, защото е изключително лоялен.  Той не е само лоялен, но и обичлив, чувствителен по душа. След като почива стопанина му, той остава да го чака на железопътната гара. Чака там, защото е последното място, където е видял собственика си. Това продължава докрая на живота му. Тази постъпка показва всъщност колко страда, тъгува по човека, който го е отгледал. Неговото сърце е пълно с любов, въпреки, че е куче. Той е най-великият герой за мен, защото не е човек. При човека нищо не трае вечно. Животните са тези, които са при нас в най-трудните ни моменти и техните чувства, действия са истински, не фалшиви.

Не искам да приличам на него. Не мисля, че е възможно. Бих искала, хората да са повече като него в този свят, но човек не се променя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мара Манчини All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...