Моят Ментор

                                      МОЯТ   МЕНТОР 

Толкова много  ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз   съм голяма, теб те няма... а си ми нужен.  Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!

        Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ментор”. После прочетох, че Ментор  е името  на учителя на един от синовете на Одисей – Телемах. Ментор, човек, който изгражда друг човек. Но той го е познавал, а аз теб – не... стари мой приятелю. Това е песен, знам, че я знаеш и ти. Точно така: чуй годините. Всеки има своя път и свойта участ... Но защо? Защо? Най-трудният път на мен? Ако си беше останал още жив, щеше да е друго, а сега теб те няма,  сама съм, съвсем сама и е кошмар. Постоянно те търся, градя образа ти през деня, събирам  те, утрото ме разочарова. Вглеждам се в другите мъже, и все не се получава и не се получава. Понякога те смесвам  с баща ми... и двамата ви няма... и двамата ми липсвате... и няма друг... и аз съм сама. И ми е трудно и мъчно. Толкова ми се иска да си беше останал още жив! Градя образа ти. Чета  непрекъснато за успели и велики хора, които с невероятна обич, любов, възхищение, преклонение, благодарност говорят за  своите ментори-учители, чак им завиждам. А аз дори не те познавам. Къде си?

       Искаш да  си ме целунеш? С  чене  съм. На 50. Глупости, не се притеснявам, просто няма да се получи. Трябваше  да си си още  жив... Не, не, не заради зъбите ми, а да мога и аз, като другите, да кажа:   Ето, това е Човекът, който ме изгради! 

Теб те няма. Няма те.  А си ми нужен! 

Плача разбира се. Той ме милва. Обръщам се... няма никой.  

                                                                                                                             Стефка Галева

                                                                                                                              Гр. Сандански