Моят Ментор
МОЯТ МЕНТОР
Толкова много ми липсваш! Само да знаеш колко много ми липсваш... Сега, когато аз съм голяма, теб те няма... а си ми нужен. Просто си ми нужен, точно сега, когато ми е най-трудно... Търся те, а теб те няма... толкова много ми липсваш!
Не знам защо, но като малка ме беше страх от думата „ментор”. После прочетох, че Ментор е името на учителя на един от синовете на Одисей – Телемах. Ментор, човек, който изгражда друг човек. Но той го е познавал, а аз теб – не... стари мой приятелю. Това е песен, знам, че я знаеш и ти. Точно така: чуй годините. Всеки има своя път и свойта участ... Но защо? Защо? Най-трудният път на мен? Ако си беше останал още жив, щеше да е друго, а сега теб те няма, сама съм, съвсем сама и е кошмар. Постоянно те търся, градя образа ти през деня, събирам те, утрото ме разочарова. Вглеждам се в другите мъже, и все не се получава и не се получава. Понякога те смесвам с баща ми... и двамата ви няма... и двамата ми липсвате... и няма друг... и аз съм сама. И ми е трудно и мъчно. Толкова ми се иска да си беше останал още жив! Градя образа ти. Чета непрекъснато за успели и велики хора, които с невероятна обич, любов, възхищение, преклонение, благодарност говорят за своите ментори-учители, чак им завиждам. А аз дори не те познавам. Къде си?
Искаш да си ме целунеш? С чене съм. На 50. Глупости, не се притеснявам, просто няма да се получи. Трябваше да си си още жив... Не, не, не заради зъбите ми, а да мога и аз, като другите, да кажа: Ето, това е Човекът, който ме изгради!
Теб те няма. Няма те. А си ми нужен!
Плача разбира се. Той ме милва. Обръщам се... няма никой.
Стефка Галева
Гр. Сандански
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Галева Всички права запазени