Нощта отново дойде, за да ме прегърне със своето звездно одеяло, но аз не ù обръщам никакво внимание, защото не мога да заспя.

Съзнанието, заето с мисли и чувства, за пореден път надвива тежката умора, която си отива, за да позволи на мисълта да се излее като вулкан и да намери своя така жадуван покой. Сякаш нещо не ми дава да заспя - какво е то? - и затова отново сядам пред белия лист - моят най-добър приятел, защото знам, че само той ще ме разбере  така,  както никой друг. Сигурно ще се запитате защо точно белият лист? Защо точно някакъв си бял лист, който просто можеш да смачкаш набързо и да го изхвърлиш в кошчето за боклук, без никакви угризения на съвестта. Та нали живеем в 21-ви век!

„Бял лист, голяма работа”! - ще кажете вие.

Но дали наистина е така ?!

Така и не можах да открия някого, който да ме разбере, да ме изслуша, без да казва нищо, просто ей така да слуша, за да ми  олекне. Тогава застанах пред белия лист. Нещо, което и аз преди  приемах като непотребна вещ. Реших да опитам и аз като великите мислители от дълбока древност чрез белия лист да открия себе си като личност. И ето,  че това стана. Споделяйки с него, малко или много, аз вече знам коя  съм и за какво живея. Позволих му да ме завладее, защото само чрез него се чувствам силна да осъществя мечтите си - първо на белия лист и  после в действителност. Белият лист не казва нищо,  той само поема в себе си всичко, което душата ти таи, било то лошо или добро. И в един миг усещаш,  че ти олеква, че си казал всичко онова, което не си  и помислял, че ще кажеш. Разбираш или по-точно усещаш връзката  между теб и него. Усещаш го като твой приятел, приятел,  който никога няма да те предаде, каквото и да  му кажеш. А ако го унищожиш, тайната ще умре с него.

Историята е пълна с примери как хората на изкуството, било то писатели, поети,  музиканти или художници, неразбрани, отхвърлени от другите, са  търсели убежище за душата си при белия лист. Именно чрез белия лист са се родили толкова  много произведения на изкуството от знайни и незнайни творци.

Произведения, които ще останат завинаги безсмъртни във времето.

Белият лист е този, който те вдъхновява, но ти трябва да  имаш душа, с която да го усетиш. А какво правим ние? Живеем в 21-ви век, епохата на възможностите, на модерната комуникация, на материалните неща, но завладени от тях, забравяме кои сме и за какво  сме дошли на този свят.  Лутаме се насам-натам самотни и объркани. Колко сме малки ние,  хората, колко сме нищожни, заприличали сме на роботи, програмирани да печелят само пари и пак пари. Защо да мечтаем за нещо, което не е вечно...?

Дори сме забравили да се усмихваме. Вървейки по улицата,  все ми се случва да се разминавам с тъжни лица, чиито очи са така празни и така замрели, че сякаш не са живи. Няма я онази радост, която ти дава чувството, че летиш, че животът е красив. Няма я светлината, която огрява дните ти и те кара да се чувстваш жив и щастлив. Защо трябва да се оставяме на егоизма, злобата и алчността да завладяват душите и сърцата ни. Докога ще крием главите си в пясъка, като онази страхлива щраусова птица? Защо не можем да видим, че истинското богатство е вътре в нас и само в нас?

Споделяйки всичко това с белия лист, за пореден път се убеждавам, че той отново не ме е предал и не само ме е изслушал,  а и ме е разбрал.

Усещам,  че ми олекна, че моят най-добър приятел изпълни своето предназначение. Сега разбирам, че мога да затворя очи освободена.