Гледах картина. Виждах я, всеки ден. Минавах покрай нея, всеки ден. Когато я погледнех, различавах части от нея. Веднъж видях мъж, после жена, после пътища, после изгрев и залез, после слънце и луна, после... виждах много, виждах и малко. Виждах всичко и нищо. Нямаше мъж, нито жена, имаше дете. Нямаше светлина, нито тъмнина, имаше сянка. Нямаше пътища, имаше път. Бях сам и бях с теб. Гледах картина и всеки път виждах само части от нея. До вчера.
Вчера една вяра, една ценност и един живот се подредиха сякаш сами. Но знам, че аз ги редих парче по парче и всеки път виждах част от мозайката на живота ми.
Вчера я видях цялата, видях какво съм подредил. Разбрах какво е избор, разбрах защо понякога съм добър, друг път лош. Защото съм жив, защото мога да избирам. Вярвам, че животът е избор. Изборът тежи. Животът е верига, изплетена от избори. Всяка брънка е избор. Когато избера да съм добър, бяла брънка се вплита във веригата ми. Белите брънки са леки. Сякаш не са от метал, а от бели пухкави о ...