Моят съвременник – корабокрушенецът

            Човек винаги вярва в нещо. Някои си избират бог и се отдават на духовното. Други живеят за семейството, децата си. Трети предпочитат далеч по-материални неща – парите, хубави коли и така нататък. Моят съвременник далеч не е човек без ценности; дори често е готов на всичко в името на своя идеал.

            Хората днес сме корабокрушенци. Но то не е защото сме изгубили вярата си и се отдалечаваме от бог; нито пък защото искаме да имаме пари и сме амбициозни. Човек е корабокрушенец, защото е изгубил приятелите си.

            Проучване в САЩ показва, че преди 50 години всеки американец е имал средно по трима приятели, на които може да разчита; днес му се падат по 1.5. Естествено, всеки има компания, с която да излезе вечер и да пие бира, но колко от нас имат приятели, на които биха поверили живота си?

            Някога хората не са могли да оцелеят един без друг. „На война, като на война.” Знаеш, че този до теб ти пази живота, а ти пазиш неговия. Жените, останали сами, се подкрепяли една друга. Изграждали се приятелства, оставащи до живот.

            Какво е различното днес? Това е корабокрушението на моя съвременник. Той е изгубил вярата си в хората. По подразбиране е, че човек е наш враг, а не наш приятел. „Хората мамят; хората са безскрупулни. Готови са на всичко, за да се доберат до повече пари и биха предали дори брат си.” Това вярване толкова дълбоко се е загнездило в съзнанието на съвременния човек, че той се страхува да бъде приятел. Всички се усмихваме и сме мили един с друг; и тук не става въпрос за лицемерие. Действително може да ти е приятно да си с даден човек. Но ако ни попитат: „Има ли човек, за когото би жертвал живота си, и този човек не е твой роднина?”, колко ли от нас ще са онези късметлии, които да кажат „да”?         

            Почти всеки знае историите на Фродо, Сам, Мери и Пипин. Днешните деца са израснали с Хари, Рон и Хърмаяни. За жалост, обаче, тези неразрушими приятелства са само плод на нечие въображение. Магията на повечето книги е, както и в невероятното въображение на някои автори, така и в ценностите им. Ценности, които са неприложими в действителността.

            Приятелството днес се е превърнало в нещо като мит, приказка. Всеки знае, че то съществува и знае, че е нещо важно. Но колко от нас знаят какво е да бъдеш приятел?

            Може би проблемът е, че няма истински трудности, които да ни обединяват. Няма как да изпитаме хората до нас, а също и да изпитаме себе си. Тъжният факт обаче е, че повечето от подрастващите смятат компютъра за най-близкия си приятел.

            Научно погледнато, да имаме приятели е добре за нас. В проучване за дълголетието, американски учени изследвали начина на живот на хората, надживели 100 години. Всички те се хранели с храна от Земята; живеели спокойно и извършвали физическа дейност. Но най-важното било, че всички те имали приятели.

            Франк Крейн е казал: „Можеш да бъдеш измамен, ако твърде много се доверяваш, но ако не се доверяваш достатъчно, ще живееш в страдание.” Съвременните хора живеят в депресия; работят, имат пари, имат семейство, но въпреки това, те продължават да бъдат нещастни. Светът, който сами са си изградили, не ги задоволява напълно. Те са се превърнали в корабокрушенци, затворени от себе си на свой самотен остров. И са прекалено изплашени, за да го напуснат.