Забравените... забравените събития, забравените времена и приятели... Забравих всичко... забравих да усещам, забравих да чувствам... сама...
Именно онези хора, онези моменти ме поддържаха жива. Всичко беше трудно и с цената на много усилия, тревоги и сълзи. Но беше истинско и аз го усещах... усещах го със сърцето си. Радвах се на успехите и ненавиждах неуспехите си, преживявах ги с много плач и сълзи... Но беше истинско и затова беше красиво, и носеше удовлетворение. Една целувка, един поглед, една усмивка - това правеше денят ми хубав и ме изпълваше с щастие. Нищо друго не ми беше нужно... Борех се именно за тази целувка и само за тези думи: „Обичам те". И бях доволна само с това, не исках повече... беше красиво, беше... Дори нещастието ми имаше повече смисъл от сегашното ми привидно "съществуване"...
А сега... сега съм празна... нищо от старото Аз не е останало... Изтрих всичко малко по малко... Самичка изтрих онези моменти от паметта ми, за да не ми напомнят за отминалото време... П ...