Моята „имунна памет” за образа на Левски
Земята, простираща се от морето до висините, със своя мирис на треви и дървета, брулена от ветрове и дъждове винаги ни напомня, че е наша родина. Родина, която ни показва откъде сме и кои сме. Никое друго място не може да докосне душата, съзнанието и тялото ни, колкото онова, на което сме се родили. Самите ние сме смес от родната земя. Това да бъдеш част и да усещаш светите земи, бива извор на музика, сила, самоопознаване и самоопределяне. Свободата да се рееш сред всичко това, чист, горд и достоен, те поставя в хармония. Всяка намеса на чужди сили и влияния, които не са пряко свързани с това място притискат съзнанието и омаловажават смисъла на съществуването, поради своето естествено различие и неразбиране.
Може би докато е стоял и е наблюдавал земите ни, Васил Кунчев не е можел да приеме психологическото натоварване на робското съзнание. Във времена на обезверяване, обезличаване, геноцид, всячески налози, глад и болести търпението му се е изче ...