Коя освен тази, преобърнала вътрешния ми свят както никой друг човек не е успявал. Поетът, който пренася в други измерения с поезията си, измерения красиви и разнолики, където човешкото се губи като величина и се оказваш пленник в полето на неземното. Писател, публицист, математик, философ, интелектуалец, с многостранни интереси и с така широк поглед на мисълта, че главозамайва твоята и се оказваш очарован да влезеш в ролята на трептяща прашинка, по случайност попаднала в сияен лъч. Странникът дошъл на този свят, за да бъде известен в значими области за човечеството, но неизвестен за човека. Вятър шумящ наоколо, който трагично, но обяснимо за обикновения човек се оказва нечут. 

          Личност, с която се запознаваш само в далечен слънчев ден и нямаш ясен спомен къде точно е логическата нишка, успяла да свърже съдбите ви, било и за миг. Образ, чийто единствен недостатък е, че е прекалено ярък, за да не влезе в сблъсък с обкръжаващия го свят. Респектиращ ръст, силен, но топъл поглед, от онези интересни хора без възраст. Но и без да си го срещал наживо ти е достатъчно да прочетеш негов любовен стих, за да знаеш, че може да обича както малко хора могат. Текст с философска насоченост, за да усетиш в какви очи ще се потопиш, когато се окажеш лице в лице с него. Достатъчно е да чуеш как говорят за него, за да разбереш, че това е една от онези необикновени личности, които рядко срещаш, но срещнеш ли ги - оставят трайна следа. Дълбока чувствителна душа и силен характер - резултатът е повече от впечатляващ. Весел, тъжен, романтик, мечтател, реалист и песимист едновременно, галантно-подигравателен към света, силен характер, способен на колебливост и самокритичност, същевременно гордо вдигнал глава, съзнаващ, че е себе си. Да търси Истината. Да търси Любовта. Да се съмнява в Човека. Намира поезия в словото, музиката, математиката, шахмата, природата, човека, необозримото, тишината, морето и слънцето, мрака, смъртта, съмненията, навсякъде. Абстрахиран от дребнавото ежедневие, от тъжната обреченост на други, човек с посока, докато се лута из себе си и открива нови светове. Такива, в които съвсем спокойно можеш да си живееш и да се чувстваш пълноценен човек.
          Човек, с когото можеш да си говориш за банахови пространства по средата на нощта, не е обикновен човек, нали така. Тук не говорим за обикновена интелигентност. Да имаш интереси и познания в много области е хубаво. Но да разбираш по наистина много от наистина всичко, или интересите ти да са толкова странни, че никой да не ги разбира, това си е чудо на природата. И същевременно да си концентриран в една обща цел - себеоткриването и надскачането на себе си. Да пишеш нежна любовна лирика, която омагьосва и разтапя чувствителни сърца, и същевременно най-разнообразни текстове с философска тематика, да откриваш нови теореми, да композираш шахматни задачи, да си в изключителна физическа форма и да ходиш сред природата и никак да не губиш себе си между всичко това, а - напротив, да ставаш по-силен. Да познаваш основите толкова добре, че да си в непрекъснат полет в неизвестното.
          Късметлиец си, ако успееш да погледнеш директно в нечия душа и да се влюбиш. И вече всичко виждаш различно. Докоснеш ли се до така дълбока душевност, разбираш колко голям е светът. А тази душевност го обхваща целия, че и мъничко отгоре. Играе с цветове, чувства, образи и неусетно те въвлича.

          Пп: Моята любима личност не се разхожда в списания.