Моята любов
"Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол"
"Обичаш ли ме?" - нежният й глас наруши тишината. Двамата седяха втренчени в нощното небе. Вълните се разбиваха далече от тях и сякаш не достигаха до сетивата им. Красивото, преливащо от цветове и форми, фонтанче беше просто фон на мислите, в които бяха потънали. Той се сепна. Погледът й го смути, толкова властен и същевременно по детски наивен. Не беше очаквал подобен въпрос. Но без да се замисля отвърна: "Да!". Очите й, така пленително красиви, сега грееха като нощните звезди. Той я прегърна и топлината на тялото й сякаш докосна сърцето му. Да, той наистина я обичаше. Вече беше сигурен в това.
Слънцето отдавна беше изгряло. Тя отвори очи, за да посрещне новия ден. И го видя. Той беше там, над нея. Гледаше я ласкаво и плахо докосваше косите й.
- Какво правиш? Много рано си се събудил.
- Не съм заспивал. Наслаждавах се на красотата ти цяла нощ.
- И нима не си мигнал?
- Не можех да си го позволя!... Обичам те!
Усмивката й му стигаше.
Какво се бе случило с него? Той не можеше да повярва, че една жена може да обладае до такава степен съзнанието му, че да не допуска в него никаква друга мисъл. Колко власт имаше в тези мили сини очи. Сякаш потъваше в тях и не можеше да се освободи от плена им... а и не искаше. Някаква страшна неземна сила го теглеше към нея, сякаш беше демон, който заповядваше на емоциите и мислите му. Но не! Тя не е дявол! Тя е цвете, тя е светлина, тя е красота. Да, тя е жена. А той я обичаше безумно.
- Обичай ме! Обещай ми, че ще бъдем заедно! Обещай ми, че ще ме обичаш вечно! - молеше го тя, когато се разделяха. - Тръгвам си сега, но ще се върна, защото те обичам. Обичай ме! Ще бъдем заедно, нали?! - сълзите се стичаха по красивото й лице. Той не искаше да повярва, че приказката ще свърши така. Не можеше да го допусне. Навлажнените му очи не се откъсваха от нея. А тя се отдалечаваше, плачейки, безпомощна, безсилна... като дете...
Тя е тук сега, при теб. Върна се, защото те обича. Върна се, за да те обича! Не се сърди, когато, без да иска, направлява живота ти, когато диктува мислите и мечтите ти. Това е нейната отвъдна, неземна сила на Жена. Не се чуди, когато търси топлината на прегръдките ти, за да изплаче мъката и огорчението си от света. Това е нейната беззащитност на малко дете.
Обичай я!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нони Феркова Todos los derechos reservados
