"Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол"
"Обичаш ли ме?" - нежният й глас наруши тишината. Двамата седяха втренчени в нощното небе. Вълните се разбиваха далече от тях и сякаш не достигаха до сетивата им. Красивото, преливащо от цветове и форми, фонтанче беше просто фон на мислите, в които бяха потънали. Той се сепна. Погледът й го смути, толкова властен и същевременно по детски наивен. Не беше очаквал подобен въпрос. Но без да се замисля отвърна: "Да!". Очите й, така пленително красиви, сега грееха като нощните звезди. Той я прегърна и топлината на тялото й сякаш докосна сърцето му. Да, той наистина я обичаше. Вече беше сигурен в това.
Слънцето отдавна беше изгряло. Тя отвори очи, за да посрещне новия ден. И го видя. Той беше там, над нея. Гледаше я ласкаво и плахо докосваше косите й.
- Какво правиш? Много рано си се събудил.
- Не съм заспивал. Наслаждавах се на красотата ти цяла нощ.
- И нима не си мигнал?
- Не можех да си го позволя!... Обичам те!
Усмивката й му стигаше.
Как ...