Омразна любов
Писна ми да виждам само теб навсякъде! Да виждам красивите ти очи и чаровното ти лице. Не искам да ги виждам и да чувам за теб! Мразя те!
Нарани ме ужасно, разби сърцето ми и накрая ме остави без душа. Как очакваш да се справя с всичко това? Или го направи нарочно, за да страдам? Обичам те, но и ужасно те ненавиждам! Знам, че си тръгна без даже да ти пука за мен, за чувствата ми и за живота ми. Може би не те интересува, че срина целия ми свят с едно щракване с пръсти и само с една дума. От рая ме изрита без милост направо в ада.
С теб ме боли, но и без теб е същото. Сега даже се чувствам още по-подтисната. Виждам името ти написано навсякъде. Всичко ми напомня за теб и не мога да си избия твоя образ от главата. Ти беше най-голямата грешка в живота ми, но и най-сладката. Много искам да съм с теб, но и не искам да бъда наранена отново. Ти не ме обичаше достатъчно, но не се бой, моята обич стигаше и за двама ни.
Когато целувам някое момче, виждам в него теб. Всяко лице, оприличавам на твоето. Постоянно мисля за теб, а не трябва. Още те обичам, а не трябва. Искам да съм с теб, но пак не бива. Ти си с две лица - едното е мило, добро, красиво и вярно, а другото - лицемерно, извратено и зло. Аз вярвах на лъжите ти безрезервно. Вярвах на всяка твоя дума. Била съм луда! Чак сега го осъзнавам. Ти се подигра с търпението, личността и чувствата ми. Мразя те! Но от друга страна ми харесваш. Харесвам целувките и прегръдките ти. Харесвам нежните ти ръце, които ме галеха така страстно. Но какво, за Бога, си мисля??? Ти си чудовище! По-добре да стоя далеч от теб. Лъжеше ме, обиждаше ме, изневери ми, но аз те обичах толкова, че повярвах, че се разкайваш и ти простих всичко.
Вече няма за какво да живея. Нямам желание нито да се смея както преди, нито да се веселя с приятели. Не искам да погледна никое момче от страх, че ще постъпи по същия начин, както постъпи и ти - да ме предаде.
Преди време ми каза, че ме обичаш, че досега никоя не си обичал така, че мислиш, че аз съм момичето за теб, но сега осъзнавам, че всичко е било една огромна заблуда, една несподелена любов. Като ме напусна така лесно, разбрах колко си държал на мен и колко си ме искал. И знаеш ли колко е това? Точно николко. Предпочиташ лесни момичета пред една истинска жена, но - знаеш ли, един ден аз ще намеря някой, който наистина ме обича, но ти... Ти никога няма да намериш такъв човек. Защото просто си си такъв.
Ти винаги ще останеш в сърцето ми и с добро, и с лошо. Сбогом, любов моя и болка!
© Деси Добрева Todos los derechos reservados