ivelina90 (Ивелина Емилова)
33 39
21 ago 2012, 11:15

Мръсна 

  Ensayos » Personales
2117 0 13
2 мин за четене

 

 Отчаяно се опитавах да попълня всяка свободна минута с някого. Усещах, че ако си позволя дори един миг самота, ще се върна в грозната си реалност и ще я проумея. И ето че не успях. Бягах няколко седмици всеки ден, всяка нощ при някого. Уплътнявах си времето, печелех срещу самотата. Но не и днес. Днес целия свят бе абдикирал за мен. Една вечер на опомняне.

 Гледах филм по телевизията и по нелепа случайност сюжетът му много напомняше живота ми в момента. Може би леко ме вдъхнови. Запалих цигара в мрака, до прозореца, докато вятърът довяваше хладните истини в лицето ми. Преди няколко дни бе рожденият ми ден. За първи път в живота си почувствах прехода. Вече съм голямо момиче. Усетих, че няма следа от напудрените фантазии и идеалистичните представи някак ме бяха напуснали. Преди две години смятах, че пораснах с появата на една любов в живота ми. Но сега виждам, че пораснах с нейния край. Две години посвещавах всеки дъх и всяка мисъл на едно чувство, напълно забравила себе си. Сега не е така. Избрах да обуя новите обувки и да тръгна с тях по стария път. На грешница. Отново се превръщам в любовница. Явно не мога да си сменя кожата. Макар същата, вече съм друга. Няма ги онези луди детинщини, че утре някой ще ми принадлежи. Няма ги наивните очи, които плачеха за всеки неуспешен плод на въображението. Днес вървя по стария път и научила всички уроци съм непоклатима на 12 сантиметровия ток. Погледът ми е силен и пълен с незаивсимост. Харесва ми играта, защото вече всички правила са наизустени. Сладнее ми на езика чувството петнадест години по-големият от мен мъж да полудява по мен, докато приятелката му не знае как го празня. Харесва ми да бъда грешна. Аз съм някакъв малък дявол и разпъвам на кръст целия си морал от който не почувствах никаква полза. Гледам танцувашите светлините на града и си предствавям... Не може да съществува по-нещастен от правилния начин на живот. Никога не успях да бъда цвете, нито да послужа за пример, но и аз имах своя период, в който избрах да живея почтено и безгрешно. Напразно! Ето защо избирам отново да бъда един  от боклуците в обществото ни. Предпочитам да съм такава. Избирам да импровизирам всеки ден, да не надничам през рамо в отминалото и да не присвивам очи напрегнато в бъдещето. Не мисля за никой и нищо, повече отколкото за себе си. Тази вечер останах сама у дома. И блясъка на бутилката бяло вино, подарък от Калифорния, която непрестанно мислех с кой специален човек да отворя, ме опомни... Взех тирбушона и налях една чаша до горе. Ще пия за най-специалния човек. Ще пия за  себе си!

© Ивелина Емилова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бъди по-силна... не се предавай само заради малките препятствия на живота!!!
  • Есето е 6-страхотно е, но за теб не знам. Би било хубаво да е обратното.
  • Благодаря! И Вие бъдете здрава!

    Относно Вашите токчета, за които за съжаление така и не получих отговор, предлагам да се ориентирате към една по-умерена височина - в рамките на нормалното, която да не бие прекалено на очи.
  • Знаех си, че трябваше да оставя скобите след анатемосването, в които щях да Ви помоля да ми спестите обясненията си за анатемата, след което си помислих, че има вероятност да не Ви е до пояснения и демонстрации на ерудираност по темата. Може дефиницията да не ми бе известна по такъв научен начин, но ми бе известна все пак, съжалявам, че толкова присърце сте разбрали подканата ми.
    Относно въпроса Ви с токчетата, не виждам смисъл да ви давам толкова щателни обяснения, както Вие обичате да правите, след като сам питате и сам си отговаряте.
    Бъдете здрав!
  • "В Източно Православната Църква дори архиерей няма право да произнася самоволно анатема към някого, камоли обикновен редови християнин. Анатемата е формално заявяване на Църквата, че този и този човек или общество от човеци са престанали да бъдат християни, изгубили са Божията благодат и дара на Св. Дух и СЪЗНАТЕЛНО И САМОВОЛНО са напуснали Църквата, като са покорили свободно собствената си воля на княза на тоя свят - дявола, като с това са се отделили от обществото на православно вярващите и са се посветили на дявола. От огромно значение е да се разбере, че не Църквата е тази, която отделя човек от Бога чрез някакъв официален акт, нито йерарсите поставят някого под анатема, нито Бог отлъчва някого от Себе Си. Човекът е този, който сам попада под анатема, самоотлъчва се от Божията благодат"

    Кажете, обаче, какво ще правим с "12 сантиметровите токчета"?... Според Вас такива токчета са част от някаква много "висока" еротика ли, и изобщо, на какво са символ, освен на измъченост на естествената човешка стойка?
  • Фабер, в следващия си коментар, бъдете така добър християнин и моралист и ме анатемосайте за да се получи прекрасен завършек на духовитата Ви идея.
  • "Аз съм някакъв малък дявол"
    Тогава ще е подходящо да ти се каже: "Махни се от мене, ("малък" Сатана!" (Мат. 16:23; ср. Марк. 8:33 и Лук. 4:8) Обаче ти, просто, имаш само такива фантазни пориви с осъзната автоагресивна насока - "избирам отново да бъда един от боклуците в обществото ни.". Впрочем, защо отново?... Апропо, мани ги тия "12 сантиметрови токчета" - егати тъпотията. Тютнджийството, по правило, и то не е работа... Гледай поне да не участваш живо в "грозните картини и неискреността"
  • Поражда мисли есето!
  • Лесно се предаваш!
  • Кадир Демир, по-драматично е да се определяме с евфемизми, когато животите ни са ежедневна композиция от грозни картини и неискреност.
  • харесах!
  • Наздраве ! Хареса ми !
Propuestas
: ??:??