Мъка
Защо ли има толкова мъка по света? Всичко е толкова различно. Живях си с розови очила, но кой ме накара да си ги сваля? В момента, в който ги свалих ги изгубих и разбрах, че нищо не е такова, каквото виждах Аз.
Приятел - това бе най-важната дума за мен. Давах и правех всичко за тях, но уви защо? Една много известна поговорка казва: "Приятел в нужда се познава." Как да вярваш на това, когато Приятел ти обърне гръб в момент на нужда? Сега приятел - това е чужда дума.
Семейство - в българската народопсихология това е нещо свещено, но когато то е привидно семейство, аз питам какво е? Мъка, защото гледаш как всеки момент то се руши на малки парченца и отново оставам Сама.
Живот - бе толкова прекрасен, но чужда завист го унищожи. Сега живота е мъка за мен, заслужава ли си да я понасям тази мъка? Мъката ( животът) ми изсъхва като красивите пролетни цветя,които остават само изсъхнали голи пръчки. Ето това сега е моят живот. Помогнете ми да си намеря розовите очила, имам нужда от тях. Знам, че в момента, в който ги намеря, Аз пак ще съм веселото и щастливо момиче, вярващо в приятелство и семейство и ще се бори за тях. Дотогава всичко е една голяма мъка.
© Няма Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
розовото е прецакващ цвят...спомни си розовата пантера...хитра, лукава и накофтена...винаги.......... Мъката е уникален учител.....
-
аз си пазя моите розови очела. ако искаш ти ще гледаш през едното а аз през другото стъкло. но така стереоефекта се губи. смотата - това е да гледаш през двете стъкла. аз сега гледам. и виждам само... empty.. Баси, поркан съм
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Когато се погледнеш в огледалото виждаш всичко – от детето до себе си сега и се разпознаваш безпогрешно – по погледа. Късането е илюзия. Никой с никого не може да скъса, защото, ако си обичал истински, не можеш да намразиш истински. Дори и старото си аз.
Да се обръщаме с усмивка назад и да обичаме онова, което сме били и хората, с които сме се обичали -
това е основата, върху която можем да продължим. Провалите са си наши, а вината, която се опитваме да хвърлим върху другите, са капан. Ако някога, някъде нещо се е издънило -първото, за което е честно да мислим, сме ние.
Вината, която търсим в другите е оправдание. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ е казал Ганди и е започнал да воюва по своя си мирен начин. Основно променяйки себе си.
Не се разделяйте с миналото си. Благодарете му. Благодарете и на хората, с които сте го споделяли. Оставете акцента върху хубавото и помнете него."
Автор: Ива Дойчинова