Защо ли има толкова мъка по света? Всичко е толкова различно. Живях си с розови очила, но кой ме накара да си ги сваля? В момента, в който ги свалих ги изгубих и разбрах, че нищо не е такова, каквото виждах Аз.
Приятел - това бе най-важната дума за мен. Давах и правех всичко за тях, но уви защо? Една много известна поговорка казва: "Приятел в нужда се познава." Как да вярваш на това, когато Приятел ти обърне гръб в момент на нужда? Сега приятел - това е чужда дума.
Семейство - в българската народопсихология това е нещо свещено, но когато то е привидно семейство, аз питам какво е? Мъка, защото гледаш как всеки момент то се руши на малки парченца и отново оставам Сама.
Живот - бе толкова прекрасен, но чужда завист го унищожи. Сега живота е мъка за мен, заслужава ли си да я понасям тази мъка? Мъката ( животът) ми изсъхва като красивите пролетни цветя,които остават само изсъхнали голи пръчки. Ето това сега е моят живот. Помогнете ми да си намеря розовите очила, имам нужда от тях. Знам, че ...