На 20
20 години. И четири нощи. Вече.
Имало едно време.
В Америка.
Енио Мориконе.
Нощ без Луна. Черна. Като смъртта.
Дали?
Обичам.
(Не! Укроти пулса. Първо ме изслушай!)
Обичам. Не мразя.
Никого. Всички.
Жива съм.
Щастлива.
По особен начин. Много особен. По мой си начин.
Никой не забелязва.
Никой НЕ ТРЯБВА да забелязва.
Не мога да говоря. Мога да пиша. Но пак не мога.
Не е до желание.
Толкова много време. Измина. Толкова много.
И все още дишам.
Усещам. Празнота. Голяма. Усмивки. Сълзи. Разрошени кичури.
Прокрадна се сянка. Видях я!
Какво всъщност пиша. Не можеш да го разбереш.
Това съм аз.
Неповторимост, незаменимост.
Не.
Всичко се върти в един вечен кръговрат.
Само че къде по-точно се намирам аз в него?
Дали не сам се обезличила?!
Би било… ужасно, трагично!
Дано НЕ!
Цялата тази бездушност.
Тези роботизирани, примитивни, принизяващи се.
Хората.
Те не са животни.
Определено НЕ!
Но защо е това желание за подражание.
На животните.
Живи същества са.
Но са животни.
Това ме изморява.
Може ли да съществува толкова глупост и заслепеност.
Къде са истинските хора? Има ли такива изобщо?
Има!
Искам. Искам Аз да съм една от тях (За теб знам.)
И къде е Той!
Знае, че съществувам.
Усеща го.
В мислите.
Във въздуха.
В слънчевите зайчета.
Короната на някое дърво (Но вече е есен...)
Лъчите.
Вятърът.
Разрошените кичури коса.
Полъхна нежно. Погали ме по бузките. И ми се усмихна.
Аз му намигнах. Разменихме. Обичта. С усмивка.
Не го тълкувай така!
Тук не можеш да подхождаш по този повърхностен начин.
Няма да можеш да доплуваш.
И до мен.
Не питай. Защо? Знаеш. Може да не разбираш. Но знаеш.
А осъзнаването.
Понякога, понякога закъснява. Понякога много.
Направо прекалява.
Виж, има някой, който закъснява повече от мен...
Къде си.
Опиши го.
Отново – Не го тълкувай в този вид.
Помисл`и!
От това имам нужда аз.
А може би мисля твърде много?...
Трудно е. Хубаво. Никога не сам предпочитала леснотата.
Обичаш ли карамел? Имаше една песен "Caramel".
Мечтаеш ли за карамел.
Метафори. Да говоря разбираемо?
Аз не сам разбираема. Просто, лесно разбираема.
Вече веднъж го казах.
Звездите.
Знаеш къде да ме намериш.
Ще можеш ли? Не. Няма. Пътят не е толкова дълъг.
Твърде стръмен е.
Образите се размиват.
Обичам. Думите.
Можеш да изречеш цял поток.
И нищо.
Можеш да използваш Една.
И да победиш.
Не питай какво, кого.
Моментът е достатътечен.
Остави го да прелее.
В Теб!
Гледам, но Виждам. Не гледай така.
Виж!
Красива е.
Нали!
Дори сред подобен безпорядък. Истински безпорядък.
От думи.
Май се завръщам.
Но за всичко е необходимо време.
Умееш ли да чакаш?
Времето, то ще покаже.
Успя ли да го почувстваш?
Допира от нежните струни на арфа...
Прашецът.
Цветният прашец, който се посипва по теб.
От мелодия на флейта.
Потъркай очи.
Истинска съм.
03.11.2003г.
© Палома Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прочетох всичките ти произведения, Палома! Малко са, но са гениални!Поздравявам те още веднъж!!!
Всъщност и аз имам едно подобно произведение по име- "На 20-годишните", но няма нищо общо с това. Животът започва на 20. Пожелавам ти да го изживееш незабравимо. Дано животът ти да е като твоите есета - художествен, незабравим, истински. От сърце ти го пожелавам!!!
-
Благодаря!!
-
Въпроси и отговори,нещо много познато и блзко до мен!Поздрав!
-
Много необичаен и интересен стил имаш
-
Публикувай, публикувай! Аз не винаги имам време да чета прозата, но твоята ще я поглеждам винаги, когато мога. И.. дори да не си доволна от дадено свое произведение, не се отказвай, човек се учи от грешките все пак, нали?
-
Благодаря
Сигурен съм, че всяко еднодумно изречение крие в себе цяла история от твоя живот. Сигурно защото не те познавам, затова и не разбрах много, но края ми допадна -
Благодаря ти!
За първи път публикувам нещо и усещането е малко странно.Този сайт го открих съвсем случайно и бях силно впечатлена. Беше някъде преди около година, но все не събирах смелост да изпратя нещо.Та тук всички са така талантливи и пишат толкова красиво!А аз пиша просто, защото това е моят начин да пресъздам чувствата и мислите си. Но снощи най- сетне се реших. Ами признавам си-любопитно ми е до колко се справям в съчетанието на думичкиЩе ви бъда много признателна, ако прочетете нещо мое и ме разкритикувате едно хубавоТака ще разбера най-добре какво мога и какво-не. Да, тайничко(и малко явничко ми се иска и аз да пиша така хубаво!
"На 20" го написах в един особен момент от живота си. Бе отправено към един конкретен човек и същевременно към никого.И може би към всички. Не зная. Това бе просто състояние, което описах на лист хартия.
Благодаря предварително на всички за вниманието! А на авторите на този прекрасен сайт пожелавам още по-голям успех(защото вече имате такъв) и още повече талантливи творци, които да намерят своето признание тук!!
Палома -
Никога, наистина никога не съм чела нещо, което по този странен и особен начин ми е толкова близко. тези въпроси.. тези отговори. Постоянно го правя...Да си задавам, да търся... Този текст сякаш е изваден от съзнанието ми в произволен момент."Безпорядъка" ти от думи ми е...Незнам..Хареса ми!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радвам се, че написаното от мен е упяло да докосне душата ти
Пожелавам ти да си останеш винаги така позитивна и сланчева!!!
И това да не спира да се отразява и в хубавите ти стихове!
Поздрави!
Палома