Зададе се поредният голям бунт сред българския народ. Ама тоя път май наистина е бунт и наистина е голям. И тоя път, за разлика от всеки друг път, бунтът обхваща повече от една социална група – цели две! И понеже и двете групи са достатъчно големи, може и до черешово топче да я докарат, пък там, виж, и Европата вземе, че се стресне. Думата е за бунта на пушачи и кръчмари срещу забраната за пушене в кръчмите. Ама прави са хората. Пък и на практика става дума за цялото население, защото влезе ли в кръчма, всеки непушач автоматично се превръща в пушач. Ами то, като влезеш в една кръчма, ако не е дим като в лисича дупка, кога ловят лисици, това не е кръчма. Защото даже един пушач да има вътре, а двайсет да не са, тоя единак така ще одими, че ония ще почнат да излизат за по глътка въздух. А пък като излязат, веднага осъзнават колко чист е всъщност въздухът и в уж мръсните ни градове.

Като се замислих сериозно, аз всъщност осъзнах, че това е най-малката полза от пушенето на закрито. Голямото, което никой досега не можа да види в нашата държава е, че се оказа, пушенето е революционизиращ фактор! По-просто казано, у нас революция може да направят само пушачите. Срамувам се да го кажа, но аз не спадам към тази категория. Мъчиха се да ме приобщят, но не стана. Не че не обичам да се бунтувам. Напротив! Непрекъснато ми се привиждат причини за бунт и току подхвърлям:

„Ей, хора, унищожават заводите, нямаме икономика, да се разбунтуваме!” -„Карай, бе, заводите само пушат, пък Европата ще дава помощи!”;

„Затвориха АЕЦ, ще стоим на студено, да се вдигнем!” – Карай, АЕЦ е опасна, американците купиха тецовете в Тракия, ще купуваме ток от тях. В крайна сметка тия тецове ние сме ги строили.” – „Ама вече не са наши…” – „Много важно, тока няма да го откарат в Америка, на нас ще го продават.”

–„ Изгониха децата ни по чужбина, да направим нещо да ги върнем!” – „Я си трай, там са по-добре!”

– „Ей, българи, взеха да разпродават и земята ни, да се вдигнем, да ги спрем!” – „Карай, няма да я изнесат с камиони я!” – „ Ама те не я купуват за да я изнасят, а за да се нанасят на нея…” – „Абе какво ти пука, поне ще я работят, златна земя е, всичко ражда. Ние ли да се върнем на село да я работим…”

Опитах се да протестирам и срещу постоянната пенсионна реформа, защото хем не ѝ виждам края, хем не знам, предвижда ли тя някога да додрапам до някаква пенсия. Викнах:

„Ей, хора, откраднаха ни и парите, и живота и сега ни ги дават назаем срещу огромни лихви!”

„Здраве да е!”

„Ама голо здраве – жива болест…”

Обаче никой освен мен не се притеснява от това. (Изглежда, всички са открили еликсира на вечната младост, та смятат спокойно да я карат до към 80 години. Обаче аз не се усещам толкова млада.)

И тъкмо взех да мисля, че няма нещо на тоя свят, което да накара българина да се стресне и разбунтува и ето ти тебе радост. Протести, гражданско неподчинение, направо въстание. Срещу забраната за пушене на закрито! Ама тия горе не знаят ли, че нашенецът най не обича забраните? Ще речете, ами ще си ги нарушаваме и готово. Да, ама глобите са солени, а никой не обича да ги плаща. А както е закъсала държавата, само на глоби и разчита. Пък и тия от Европата са се вманиачили. Така че, само бунт е решението. С пукотевици и топове и всички други салтанати. И аз ще участвам! Откога ми се бунтува душата. Пък и около мене са повече пушачи, та малко да им се подмажа.

Иначе, ще ви кажа на ушенце и под секрет. Тайно се надявам Бат, Бойко да не се уплаши и тоя път да не даде заден ход и да отмени забраната. Щото и аз обичам да ходя по кръчми, нищо, че не пуша, а пушачите никога не ме питат дали ми е приятно да запалят. Но това да си остане между нас.

На бунт, братя! На оружие! Боят настана, тупкат сърца ни!