„На линия в момента”
Понякога това пише, точно след зелената точка в чата в месинджър. А дали? Пробвали ли сте някога дали някой наистина… ама наистина е „на линия в момента”. Аз не – признавам си. Страх ме е. Какво следва, ако се окаже, че всъщност никой не е „на линия”? А ти трябва само един. Един-единствен, за да обърне играта и да пренапише правилата на реалността.
В „Тримата мускетари” има един момент, в който Дюма описва Луи ХІІІ:
„И наистина, това беше най-лошата болест на Луи ХІІІ, който много често повикваше някой от придворните си, завеждаше го до прозореца и му казваше: господин еди-кой-си, хайде да поскучаем заедно.”
Не е скука, повярвайте ми! Когато искаш да заведеш някого до прозореца, никога не е от скука. От желание да помълчите е, за да си кажете всъщност всичко. Те – хората – когато мълчат, казват най-много. Пусто, да има кой да чуе!
Не с всеки може да се мълчи. Но има една особена порода хора, с които да мълчиш е привилегия. Понякога идват в живота ти с гръм и мълнии ...