Колко пъти сме се питали в живота: „Мога ли да имам ново начало?” или пък сме казвали: „Ех, ако можех да започна отначало...” Сега, в навечерието на Нова година, много от нас се надяват да получат свеж старт и нови възможности.

Но кога започва началото?

Тогава, когато осъзнаем, че предишният етап свършва. Когато повече не можем да лепим счупеното и да кърпим скъсаното. Когато ни стане тясно и усетим необходимостта от промяна. Когато се справим със старите си проблеми и се освободим от тях, вместо да се опитваме да избягаме от тях. Тогава, когато сме готови да излезем от състоянието, в което сме. Когато търсим повратна точка и пробив. Когато сме разбрали къде искаме да отидем. Когато сме готови да вземем решение и да носим отговорност за него.

Кога започва началото?

Много преди видимите му прояви. Началото е в онези идеи и представи, които завладяват умовете ни и превземат разговорите ни, докато не усетим реалността им. Началото започва, когато извикаме в действително съществуване видимото от невидимото. Когато уловим мига.

Защо е толкова важно да изберем правилния момент за началото?

Защото трябва да обмислим всички възможности и да изберем най-добрата. Защото:

Когато решим да създадем семейство, трябва вече да сме пълноценни и завършени личности, за да не очакваме от партньора си да запълва празнините в живота ни. Прекаленото вглеждане в него ще ни остави разочаровани. За да бъде успешен бракът ни, трябва с партньора ни да гледаме в една посока и да вървим заедно рамо до рамо.

Когато решим да създадем дете, трябва да бъдем подготвени за безсънните нощи, притесненията и хилядите малки неудобства, които бебето предизвиква с появяването си. Ако не сме готови да преминем през този етап с любов, радост и вълнение, по-добре да отложим разрастването на семейството. В противен случай ще бъдем изнервени, угнетени, депресирани, ще се чувстваме забравени и накрая ще отхвърлим най-голямото си щастие, защото се е появило, когато не сме били готови да го понесем.

Когато започваме нова работа или откриваме нов собствен бизнес, трябва да знаем какво и как искаме да постигнем. Не трябва да пренасяме лошите си навици или липсата на трудова дисциплина на новото място. С тях трябва да се справим предварително.

Ако не сме се преборили вече с немарливостта, припряността, ленивостта и непостоянството, ще ги пренесем със себе си във всяко ново начинание, предизвиквайки старите проблеми. Не е важно колко нови неща започваме, а колко от тях завършваме, довеждайки ги до успешен край. Затова не трябва да се разпиляваме.

Защо е важно да се променяме към по-добро всеки ден?

Защото проектираме себе си във всичко, с което се захващаме, възпроизвеждаме се във всичко, което правим. Защото не можем да дадем повече от това, което имаме. Нали всички знаем, че това, което сме днес, е плод на вчерашните ни решения, а това, което ще бъдем утре, ще бъде плод на днешните ни решения. Затова е добре в трудното начало да имаме разумни съветници, които да ни помагат с опита си.

Началото е труден период. То е крехко и изисква много грижа за да се опази. Началото ни изпълва с вълнение и ентусиазъм, но предизвиква и съпротивата на познатото и утвърденото. То е съпроводено от злоба, завист и одумване. Това е времето, когато много идеали се разбиват, когато теорията се изпитва на практика и реалността може да се окаже по-различна от очакваната. Поради тези причини е важно да бъдем напълно искрени, истински и открити когато градим основите на нещо ново. Лицемерието и лъжата могат да задушат всичко в зародиш.

В началото може да бъдем неуверени, да се усъмним в крайния резултат, да се уплашим от неизвестното. Затова нашата опора трябва да бъде позитивното мислене и очакване за успешно развитие на нещата. Затова е важно да вървим стъпка по стъпка, да отчитаме всяка победа и всеки резултат, докато постигнем нов душевен уют и увереност.

Трябва да премерим силите си – колко голямо начало можем да издържим в момента. Можем да започнем с преборването на един лош навик и заместването му с един добър. Това ще ни даде сили да продължим нататък.

За мен най-добрата представа за началото дават пролетните цветя. Те са любимите ми! Пробиват земята, когато тя все още е замръзнала и твърда. Растат, когато е студено, ветровито и облачно. Оцеляват при най-лошите атмосферни условия. А са толкова нежни и крехки и имат толкова прекрасен аромат! Винаги съм се отнасяла с огромно уважение към пролетните цветя именно поради тази комбинация от сила и нежност.

Така че ви предизвиквам!

Подгответе се! Пробийте твърдата преграда над главите си! Разчупете границите! Не се задоволявайте със статуквото! Преборете се със себе си и си подарете ново начало!

Сега все още е дванадесет без пет. Помислете...

Честита Нова година!